Винаги съм се чудел кога и как се появява чувството за срам у един човек. В крайно сметка, не се срамуваш по желание. Или се срамуваш, или не се срамуваш. Е, как става така, че едни хора се срамуват от нещо, а други - не. Може би всичко това се корени в детството, семейството, възпитанието, училището, църквата. Не знам.
Но, уважаеми приятелю, който четеш тези редове, абсолютен факт е, че ти или изпитваш чувство за срам, когато има нещо срамно, или не. А чувството за срам ни пази да не правим глупости и да не се излагаме, да си пазим достойнството и уважението към себе си. Сега аз не изнасям някаква лекция, а прости ви казвам как разсъждавам аз.
Христо Иванов - ръководителят на ДБ не притежава чувство за срам. В петък, без да знае, че камерите и микрофоните в парламента работят, обясни на съпартийците си отношението към мен и към „Има такъв народ“. От неговите думи ми стана ясно, че аз, колегите от „Има такъв народ“ и хората гласували за нас сме втора ръка хора. Нас ни приемат с отвращение, за да има коалиция. Ние трябва да се съгласяваме с всичко, което казват другите три партии, не трябва да имаме министри, не трябва да казваме колко некадърно и неадекватно е дадено решение, колко нефелен и конституционно неиздържан е даден законопроект. Трябва да си мълчим и да правим, каквото ни кажат, защото иначе ще ни обвинят, че сме с ГЕРБ и ДПС и край с нас.
В петък отказах „Има такъв народ“ да бъде изтривалка за такива като Христо Иванов. И днес в някакво интервю същият Христо Иванов казал – какво като Слави Трифонов видял някакво лицемерие. По думите му, след нови избори лицемерието в българската политика нямало да изчезне и аз нямало да я излекувам от лицемерието. И видете ли – важно било да управляваме тази страна. А пък ако ще да е с лицемерие. Така ли? Ами, аз не мисля така. Смятам, че да си лицемерен е обидно за хората, които гласуват за теб. А и въобще. Да си лицемерен значи да се опитваш да лъжеш красиво.
Явно такива като Христо Иванов не се притесняват да бъдат лицемерни. Те просто се смятат за повече от другите.
По незнайно какви причини обаче аз не съм като тях и честно да ви кажа - това много ме радва.
Слави Трифонов, Facebook
