Тревожно е, че е внесен такъв проект за закон за КПКОНПИ. Това каза пред Фрог нюз професорът по административно право и доктор по административно право и административен процес Мария Славова. Ето какво още разясни тя относно проектозакона:
Г-жо Славова, във вторник се очаква да има обществено обсъждане на промените в Антикорупционния закон. Вие ще се включите ли в него? Какво бихте искали да кажете на политиците относно тяхното предложение за дейността на бъдещата КПКОНПИ?
Получих покана да присъствам на обсъждането. Ангажирана съм с тази материя, автор съм на монография за борбата с корупцията и преподавам дисциплината в СУ и няколко други университета, и за мен представлява интерес да присъствам на обсъждането.
Това, което бих искала да кажа преди всичко на гражданите е, че е крайно тревожен фактът, че изобщо се е появил такъв проект за закон.
Защо?
Защото противоречи на основни принципи на правото, противоречи на върховенството на закона. И посяга на надеждата, че управляващите наистина имат намерение да се борят с корупцията.
Да не би да ви притесняват споделените в обществото опасения, че КПКОНПИ може да се превърне в политическа бухалка?
Имам правни, но и морални притеснения! Професионалното ми безпокойство се отнася до нарушението на принципите на законотворчеството. Най-напред трябва да се каже, че това не е нов закон, но не е и закон за изменение и допълнение на последния от съществуващите в областта актове за борба с корупцията. Възпроизведен е текстът на действащия закон за противодействие на корупцията, който е украсен с уреждане на широки правомощия на органи, които дублират вече съществуващи. Създват се две комисии, с объркана компетентност, които се припокриват с правомощията на прокуратурата, органите на МВР и ДАНС. От народните представители се иска да приемат специален закон, който урежда широки правомощия, граничещи с беззаконие и злоупотреба с власт на независими разследващи органи, които дублират съществуващите.
За да се приеме нов закон, трябва да има разум и воля, да е установено, че има обществени отношения, които се нуждаят от такава специална първична регламентация. У нас, в поредица от актове, са правени подобни опити още от 1995 г. Първият подобен закон за имуществото, придобито от престъпна дейност, е от 2005 г. След това се приемат актове от 2012 г. и 2018 г. Това е четвъртият опит. Беше изоставена идеята да се конфискува имущество, придобито от престъпна дейност след постановяване на осъдителна присъда. Разбираемо е, когато има съдебен акт и престъпление, да има основание да се конфискува имущество. Последните закони обаче акцентират върху един вид превантивна дейност, но всъщност става дума за активни действия по конфискуване на имущество, чиито източници са или недоказуеми, или пък най-малкото не са представени достатъчно доказателства за техния произход.
Звучи логично, не мислите ли?
Това изглежда социално оправдано, стига да има гаранции срещу посегателства върху правата на гражданите и върху тяхната собственост. Ако кажем, че има разум в това да се приеме подобен закон, то тогава е много смущаващо как е записан този разум. По един начин, който нарушава принципите на правораздаването и преурежда недопустимо материя от Наказателния кодекс и Наказателнопроцесуалния кодекс, т.е. със специален закон се засягат основните актове на наказателното право. Предвижда се създаването на специални органи, които са административни по своето естество и които не могат да действат като част от съдебната власт.
Те не могат да се борят срещу корупционните престъпления и да претендират за такава независимост, каквато имат съдът и прокуратурата, а статусът им да съвпада с органите на ДАНС. Изглежда, че логиката на създаване на този акт е да се създаде нов специален орган, който не просто да замести специализираната прокуратура и съда, а да бъде дори още по-недосегаем. Това е думата, която трябва да се използва. Един акт, който сочи политическа недосегаемост. Самият начин, по който бе поискано от депутатите да приемат проект, който не са обсъдили и в противоречие с организацията и дейността на НС да изберат и ръководителя му, е много смущаващ.
В проекта се казва, че трудът на служителите от структурите по противодействие на корупцията, които подчертавам, съществуват в държавата и към момента, е първа категория труд. Говори се за квалификация и обучение. Кой ще го осъществи? Господ ли ще слезе да ги научи как да се борят с корупцията, което е едно от най-трудните състояния на държавността днес, но и в историята на политическия свят. Т.е. липсва и разум и воля за приемане на текст за противодействие на корупцията, който ни е нужен. Бих искала да кажа ясно, че проектът в този му вид не бива да се приема.
Наред с казаното, членовете на Комисията няма да носят имуществена отговорност за причинените от дейността им вреди, освен при извършване на престъпление от общ характер. Това означава, че се посяга на основен принцип на правото на ЕС и на националното ни право за отговорността на държавата и общините за вреди, причинени на граждани.
Но не смятате ли, че единствено с такъв закон може да се заобиколи прокуратурата, която очевидно не иска да работи по важни за обществото дела? Нещо като байпас.
Да, Бойко Рашков вече стана символ на подобен байпас - при ареста на Бойко Борисов. Напоследък се нагледахме и на ужасяващи катастрофи по улиците, които са резултат именно на тези опити да се заобиколи съществуващата система, като властта отиде в ръцете на хора, които гонят конкретни резултати, в нарушение на установения правен ред.
През последната година се наблюдава по-скоро обратен ефект - увеличават се престъпленията, увеличава се тяхната тежест.
Права сте, че прокуратурата не отговаря на нашите очаквания, но дали това е следствие конкретно от дейността на Гешев или на определени прокурори, на това, че те не образуват дела срещу определени лица за корупция? Правилата за противодействие на корупцията съществуват у нас и те са в унисон с правото на Европейския съюз. Ако е взето решение под егидата на проектозакона за противодействие на корупцията да се изолира прокуратурата и да се създаде нов ред за работа със съда, то мечтаната комисия по проекта съвсем ще унищожи доверието в съдебната власт чрез извънредните си правомощия.
Защо звучите скептично?
Защото Комисията не може да бъде независима. Твърди се, че правилникът по приложение на закона Комисията сама ще си го напише, но ще го съгласува с МС. Защо? Нали е независим орган?! Изпълнителната власт е носител на най-високата корупция. Значи правилникът ще се съгласува с носителите на корупция! На следващо място - ще се отчита на три месеца пред НС. И какво от това, какви ще последиците от този отчет – не е уредено в проекта?
Звучи като симбиозата между Гешев и ВСС, не ви ли се струва?
За мен Бойко Рашков е едно огледало на разследващия прокурор на Гешев. Гешев ще си определи разследващия прокурор и нека той да си го разследва на воля. Сега и с този проект - управляващите си сложиха една брошка на ревера, че ще борят корупцията, сега ще кажат направо и кой е корумпиран!
Професор Славова, бихте ли ни дали повече конкретика за някои неща, с които не сте съгласна в този проект?
С проекта се посяга върху работата на съда и прокуратурата, без да се укаже как ще се определят тези съдии и прокурори, които ще работят по приложението на закона за противодействие на корупцията. Ако прокурор откаже да образува производство, неговият отказ трябва да бъде оспорен пред съответния съд. А кой е този съд? Представете си един млад съдия в районния съд. Ще има ли той куража и знанието да противостои в случай на злоупотреба или политически натиск за саморазправа с политически противник на управляващите? При това е предвидено, че съдията ще действа еднолично и в закрито заседание, без да обсъжда аргументите на прокуратурата. Къде отидоха принципите на обективност и безпристрастност?
Какво означава това?
Означава, че може да се диктува на съдията какво да направи, при това без да се съобразява с аргументите на прокурора. Това е нечуван скандал. Тогава какво ще разглежда този съдия, ако той няма предвид мотивите на прокурора. Помислете си какви ще бъдат тези съдии - те случайно ли ще се избират?! Или те ще са извънредни, или специални?! На следващо място - решението на първа инстанция ще се оспорва пред въззивния съд, който в тричленен състав отново ще работи в закрито заседание. И неговият акт е окончателен, не може да се оспорва. Иначе казано триинстанционното производство се превръща в двуинстанционно.
Твърди се, че разследващите инспектори и оперативните работници ще бъдат обучавани. От кого и по примера на каква добра административна практика? Представете си, че са произволно избрани, в което аз лично се съмнявам.
В проекта е записано, че КПКОНПИ ще действа по сигнал и че подателят няма да бъде съден за клевета. Световна глупост! Ние всъщност сменяме наказателната отговорност с административнонаказателна, при това при изрично изброенr състави на НК . Или въобще освобождаваме от отговорност. Представяте ли си какво разчистване на политически сметки може да настъпи?
Смятате ли, че във вторник ще ви чуят депутатите от ПП, ДБ и БСП, които в момента ни уверяват, че законът е добър. Да не ви упрекнат, че сте представител на мафията, щом не мислите като тях?
Страхувам се, че ще стана участник в една клакьорска шарада, която ще се състои про форма, за да се отчете общественото обсъждане, без да се вземат предвид направените бележки. Страхувам се, че ще се изправим пред поредната заблуда и зад паравана на общественото обсъждане ще си разиграват коня, както са го замислили. Това е то корупция! Лъжата, с която ни облъчват, твърденията, които не могат да се проверят и няма как да се случат. С това интервю искам да дам истински важният знак - корупция в бедна държава е много трудно да бъде установена. И още по-трудно е да бъде наказана. Нулева корупция и нетърпимост към нея може да се проведе в богата държава като Норвегия, навремето в Хонг Конг. Там има успешни мерки и органи, които се борят с корупцията, с широки правомощия. Но населението им има стабилност в живота и труда, има добър поминък и перспектива. А ние - тези изплашени хора, които не знаят дали изобщо ще имат какво да ядат и дали ще работят, искаме да ги накараме да повярват, че сега ще слязат едни вездесъщи управници и ще ни покажат чудеса!
Как тогава да решим проблема с корупцията?
Да се работи за това България да стане стабилна и богата. Да се борим корупцията, преди всичко чрез анализ на законите и промяна на заложените в тях корупционни възможности
Това не означава, че не ни е нужен закон за противодействие на корупцията – напротив! Но закон, създаден по принципите на законотворчеството, с ясни постановки и отговорност за органите, без скрити послания и разтегливи бланкети, като проверка за почтеност, по правила, създадени от шефа.
Но финансовият министър Асен Василев казва, че ще станем по-богати едва когато се запушат корупционните дупки.
Кой ще установи корупционните дупки? Нима обещанията за газа, за ваксините, за GEMCORP не отварят дупки? Да се установи къде са дупките, къде са течовете, е висш пилотаж, на който можем само да се радваме, но няма осъден министър, а само оправдани кандидати за бъдещи министри. И нови кандидати с неясни обещания!
Чували сме да казват, че корупцията у нас е узаконена. Дали не се борим с вятърните мелници?
Корупцията не би могла да се узакони, все един ден ще лъсне! Корупцията може единствено да се толерира или да се представи, когато няма как да се прикрие, като бъдещо разследване, което ще отшуми. Корупцията е винаги предпоставена и богата на властимащи. Условията да има корупция са практика, като финансовите корекции, които се получаваха с постановления на Министерския съвет при ГЕРБ и продължиха по същия тертип при „Продължаваме промяната“, като “инхаус” процедурите и преходните и заключителни разпоредби на законите, в които се пробутват деликатните текстове, както в 78-те § от предстоящия да се обсъди проект.
Интервю на Катя Илиева
