Законопроектът за КПКОНПИ куца откъм превенция. Неприемливо е правилникът на Комисията да се съгласува с МС. Илюзия е един орган да се справи с корупцията. В момента не сме фокусирани върху административните форми за борба с корупцията. Носенето на оръжие от разследващите инспектори е тотално несвойствено за един разследващ орган. Сега действащият закон се повтаря.
Това са само част от забележките, които се чуха по време на общественото обсъждане в НС. Малко след като започна обсъждането, депутатката от ГЕРБ Десислава Атанасова направи забележка да се включи видеоизлъчването на дебата. Едва тогава записът се пусна.
“Разследващите органи или трябва да дойдат от някъде или да започнат от нулата и да минат през обучение. Откъде да дойдат - от МВР. Няма откъде другаде. Няма да се преместят следователи в Комисията. Това означава тепърва създаване от нулата на един орган”, каза Андрей Янкулов от АКФ.
Негови колеги допълват: “В КПКОНПИ сега работят около 400 души, като 300 работат само върху конфискация на имущество. Правомощия - положителен е факта, че няма председателят да предлага състава на комисията. Добре е да се предвиди представители на опозицията да имат присъствие. Трето- също само народни представители ще имат възможност да искат предсрочно прекратяване на мандата на членовете. Комисията трябва да поеме функциите и на 100 000 лица - експерти в администрации.
Трябва да се върне старата централизирана система. В момента има два кръга проблеми при декларациите за имущество - не се сравняват сегашната с предходната декларация. И второ-имуществото в чужбина. То трябва да се декларира веднъж годишно. Законът трябва да има развитие крачка напред.
Как ще се наказват разследващите инспектори? Това би било пътечка за политическо влияние.
Органът трябва да гарантира равенство на проверяваните лица. Трябва да има гаранции за правото на защита. Разследващите функции не са нещо нетипично. Това е в рамките на Конституцията. Това не е втора прокуратура. Прокурор си остава господар на досъдебната фаза. Прокурорът ще образува дознанието за корупция. “Острият завой е с правото за оспорване. Отказът на прокурора да образува досъдебно производство ще подлежи на обжалване. Това е различното. Илюзия е да си мислим, че един орган в България ще се справи с корупцията. Прокуратурата не може да се заобиколи. Ако съдът намери, че отказът е незаконен, той ще го върне с указание какви допълнителни факти да се съберат. Друг прокурор следва да действа в перспектива. Разследващите функции няма да проработят, ако няма териториални звена”, обясниха експерти. Неприемливо е правилникът на Комисията да се съгласува с МС”.
Димитър Делчев от “Движение българия на гражданите”: Законопроектът предстои да се обсъди на първо четене в зала, бих се фокусирал върху принципните положения. Шансът да стигне до второ четене е малък. Не споделяме мнението, че това е лош законопроект. Той ще преведе страната към ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта. По отношение на сигналната функция- законопроектът не е достатъчно смел. Сега се иска сигналите да са се подписали. Според нас може да се предвиди да се разглеждат неподписани сигнали, така както се разглеждат от ОЛАФ. Оценяваме положително сигналът да се предава чрез адвокат. Независимостта на този орган подлежи на укрепване. Правилникът трябва да се съгласува с МС - предлагаме това да отпадне. Защото органът трябва да е силен и независим.
Внасянето на разследващи функции би дало възможност сама да извърши действия по разследване. Това може да е основание за злоупотреби с власт. Предлажихме тестовете за почтеност да станат не пожелателни, а задължителни. По отношение на превенцията трябва да се направят още стъпки. не бива да се задръства с анализаторски и изпълнителски функции. да се заложи на кампанийност, на информационни кампании - какво е корупция, как да се сигнализира. Поне по една - две кампании на година да се правят.
Проф. Мария Славова: Целта на проекта е друга. Може да се създаде много по-добър проект. Според мен целта на този закон не е превенция и противокорупционност, а отнемане на имущество. Кой е този специален закон, който не носи отговорност? Записано е, че членовете на комисията не носят имуществена отговорност. Нека да не крием зад него други неправомерни фигури. Според мен много ясно трябва да се противопоставим срещу това посегателство. Има мегдан за работа. Да видим първо какво се цели. Неслучайно проектът е толкова лош. Ние като във Шифърът на Леонардо само гадаем.
Андрей Янкулов: Основен проблем е този за евентуалното политическо влияние при избора на членовете на комисията. Сега това е на лице. На практика се получава така ,че действащото статукво не се променя драстично. да се даде някаква квота на друг държавен орган за избира членове на комисията. Да се почерпи международен опит в тази посока, като Румъния. Там избора е през двустепенна процедура. Първият е пред представители на различни политически сили и номинират тези, които сената избира. Може да се помисли за избор от парламента, който да е с представител на опозицията. Или президентът също да има право да избира член на Комисията. Струва ми се два маната по 6 години прекалено дълъг срок. Той би трябвало да се съкрати. Предвижда се ДАНС да дава становища за качествата на кандидатите. струва ми се, че това не е добра възможност. Може да послужи като инструмент за отстраняване на кандидати, след като ДАНС ще взема на тъмно решението си.
Александър Кашъмов: Няма видимост какво прави досега звеното от ДАНС, което се премести в КПКОНПИ. В практиката има един удачен модел, който бе приет по отношение на комисията за досиетата. Членовете се одобряват по предложение на всяка парламентарна сила. Не се сещам за работеща демокрация, в която превенцията на корупцията да не е поставена на съществено място. Репресията е работа на съдебната система и една друга реформа. Корупцията не е като есенна жътва и не може да я събереш в една структура. Трябва да има анализ. Има случаи за затворени общества, масони. Тези случаи се хвърлят. Кампаниите биха били доба възможност.
Тихомир Безлов: Проблема с политическата неутралност при избор на председател и членове. не бе направено усилие да се оцени реално капацитета на комисията. Стана дума как звеното в ДАНС - какво се случи с него, от оперативната и разследваща дейност?! Ако искаме да направим работеща институция, трябва да потърси къде има оперативен капацитет. Има реално работещи 50 души. Разделението е разумно, но реалната дейност трябва да се изнесе в ГДБОП и там да се създаде една голяма структура. Има две среди за разследване у нас- ГДБОП и частично ДАНС. дали не е по-подходящо разследването да ес върне в ГДБОП. възниква обаче въпросът за политическата неутралност.
