БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ


„Враца - дето гарга не каца", защото е гнездо на орли

0 8091 19.10.2007
„Враца - дето гарга не каца

И до днес Враца пази тайната за Ботевата смърт – убит от турци, убит от българи, самоубийство...само връх Вола знае истината. Градът предлага уникални исторически и природни забележителности в полите на Стара планина.


Автор: Васил Василев

 

Враца е разположен в Северозападна България в Стара планина, на 112 км от София и е отправна точка към ждрелото Вратцата и пещерата Леденика. Градът се намира на 340 м надморска височина и се характеризира с умереноконтинентален климат – времето се променя за минути. В рамките на 30 минути може да се радвате на слънчево време, а след това изведнъж да се изсипе градушка. Още около VI в.пр.Хр. тук са се заселили първите жители, които са се занимавали основно със земеделие и скотовъдство. През Средновековието градът се е казвал Вратица, от славянски – умалително от врата, поради формата на града. В годините на турско робство Враца е гарнизонно и попътно селище, нееднократно опустошавано и възстановявано. В периода на Възраждането градът се превръща в голям занаятчийски, търговски и административен център (абаджийство, кожухарство и златарство), а продукцията му достига до Лион, Виена, Букурещ и Цариград.

sn.jpg  снимки Вяра Йовева

Строят се храмове училища и красиви къщи, някои от които запазени и до днес. В годините на културен разцвет тук е работил Софроний Врачански. Местността остава най-популярна със смъртта на поетът-революционер Христо Ботев, който е застрелян на връх Вола, в близост до Враца. Днес посетителите на града използват всяка секунда, за да разгледат врачанските природни забележителности и музеи. Историческият музей именно е едно от кътчетата, които не трябва да бъдат пропускани. Той се намира в южната част на площад „Христо Ботев”. Състои се от  9 зали и 3 къта. Една от най-интересните експозиции е на обиколилото почти целия свят Рогозенско съкровище. То е най-голямото тракийско богатство, което е намирано някога. В музея се съхранява и най-стария човешки скелет, който е отриван в България. Предполага се, че е на на възраст от около 8000 години. В сградата има отделена зала, в която е проследен живота и дейността на Христо Ботев. Етнографско-възрожденският комплекс „Софроний Врачански” също е едно от богатствата на Враца. Той обхваща територия от 5,5 дка, върху която са разположени три възрожденски къщи в характерния за този район архитектурен стил и две обществени сгради от същия период - сградата на възрожденското училище "Възнесение", къщата на фамилията Хаджитошеви, къщата на Иван Замбин, къщата на Григория Найденов и църквата "Св. Възнесение". Комплексът се намира във подножието на Врачанския балкан. До него се достига посредством стръмни каменни стъпала, както и обиколни алеи, които тръгват

img_4228.jpg vraca_11.jpg

буквално от самия център на Враца. Най-интересните обекти в района са Туристически дом, известен още като Хижата, както и паметника на Вестителя на свободата. Всяка неделя оттук се носят звуците на бойна тръба - сигналът на руския войник, казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. - Освобождението на града. Безспорно обаче символ на града остава Кулата на Мешчиите. Формата й е правилна каменна призма с височина 13 м. Приземието е имало складово предназначение, а трите етажа са ползвани за жилищни нужди. Смята се, че кулата датира от 16-ти век. Тогава местните нотабили – аяни придобили особено значение със статут на институция. Аяните играели важна роля в обществения живот, определяли размера на изискваните от държавата данъци, намесвали се грубо и най-често с користни подбуди във взаимоотношенията между раята и върховната власт. В края на 19-ти век кулата е била преустроена като градски часовник. През 2006 година кулата е реконструирана. Монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление. Друг исторически паметник е Куртпашовата кула - със своя оригинален силует, въпреки малките си размери, създава впечатлението за Средновековен замък. Тя е сред малкото кули, съществували през турско време и представлява укрепено жилище на местен феодал. Датира от 17ти век, но елементите й и начина на строеж сочат приемственост от крепостното строителство на българското Средновековие.Историческите ценности, които предлага града, са вплетени по уникален начин с мощта на природата. Районът е известен със своите стръмни скалисти масиви. В тях именно се намират различни по големина пещери, най-популярната сред които е Леденика. Тя е открита случайно от местен планинар, след което стопанинът на територията дарил цялата местност на града. Името й идва от първата зала, която през зимата стана като хладилник с температура -20 градуса. Леденика е относително плитка – около 300 метра, но има едни от най-красивите зали и формирования – „Езерото на мечтите”, „Проходът на грешниците” и др. В пещерата се намира една от най-атрактивните концертни зали на Балканите с невероятна акустика. В района около пещерата са създадени условия за излети и пикници, а по-смелите могат да обиколят планината на кон. Като всяка планинска местност и тук природата е „построила” водопади. Тук е разположен един от най-високите в България – Скакаля със своите 141 метра. От скоро жителите и гостите на града имат достъп и до другия водопад – „Боров камък”. До него се стига по Згориградската екопътека, а през зимата е подходящ за екстремно катерене, когато водата замръзне. Друго препядствие за алпинистите е прохода Вратцата. Дори самата гледка към отвесните скали смразява дъха. От най-високата точка на скалите до пътя в неговото подножие разстоянието е близо километър. Най-стръмните отвеси са 400-метрови гладки скали. От тях към р. Лева се спускат стръмни сипеи, а в множеството пещери живеят диви животни. Разходките около скалите трябва да са внимателни. Гледайте не само към върховете, а и в краката си, защото доста отровни змии пазят скалното си царство.

reka_leva_4.jpg sn1.jpg Ако сте алпинист, знаете какво да правите, ако не сте, можете да отседнете в някое от заведенията в района, където има и езеро с водни колела. А за тези, които искат да се докоснат до мистиката, в която е обвита смъртта на Ботев, могат да отидат в местността Милин камък, на връх Вола. Посетителите на града могат да се настанят в някой от хотелите в района. Средно за човек нощувката  е между 15 и 30 лева, като хотелите са само 2 и 3-звездни. Транспортът до града е изключително удобен – влакове, постоянни автобуси или с кола, като автобусният билет е 7 лв., а разстоянието от София се изминава за около 2 часа.
Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама