С чужда пита помен прави, казва народът. Така и министърът на транспорта и съобщенията Николай Събев напоследък прави опити да се окичи с чужди лаври. Най-вероятно - за да докаже на премиера Кирил Петков, че той не е сбъркал с неговото назначаване на този пост и за да се изфука пред обществото с реформите, които е започнал.
Зер - обещал е човекът пред началството ново бъдеще на „БДЖ – Пътнически превози“ (БДЖ-ПП) и „БДЖ – Товарни превози“ (БДЖ-ТП). В името на тази заветна цел, за по-малко от три месеца министър Събев назначи и уволни два взвода жп управленци, но постигнатите резултати са по-скоро повод за посипване на главата с пепел. И то - в най-добрия случай, посочва banker.bg.
Не е нужно човек да е завършил в Харвард, Оксфорд или Кеймбридж, за да анализира финансовите резултати на „БДЖ – Пътнически превози“ за първото тримесечие на 2022 г. и да ги сравни със същия период на 2021 година.
Общите приходи се увеличават с 16% или с 8.833 млн. лв. - едно наистина прилично постижение.
Приходите от продажби на билети са нараснали с 1.456 млн. - до 10.243 млн. лева. В сравнение с първото тримесечие на 2021 г., става дума за ръст от 17 на сто. Нещо съвсем нормално, защото преди една година държавата все още беше скована от пандемията и малцина се престрашаваха да пътуват с обществения транспорт. След съставянето на коалиционното правителство в края на 2021 г. обаче мерките бяха разхлабени и хората започнаха да пълнят не само заведенията, но и влаковете, автобусите и самолетите.
С това добрите финансови новини от БДЖ-ПП приключват.
Причината е, че 7.377 млн. лв. от общите приходи на компанията са дошли от „други финансирания“ – термин, прикриващ държавните дотации за компенсиране на повишените цени на тяговата електроенергия.
С други думи, 84% от въпросните общи приходи са дошли от финансовото министерство. Тоест - вицепремиерът Асен Василев има над пет пъти по-големи заслуги за увеличението на общите приходи в БДЖ-ПП, отколкото транспортният министър Николай Събев!
Така стигаме до оперативните разходи на компанията, които скачат с драстичните 28% , или с 15.873 млн. лв., спрямо първото тримесечие на 2021 година. Излиза, че ръстът на разходите е почти 11 пъти (!) по-голям от увеличените приходи от продажби – 15.873 млн. срещу 1.456 млн. лева!
В крайна сметка, резултатът от основна оперативна дейност се влошава три пъти
- от 3.372 млн. лв. загуба за първото тримесечие на 2021 г. - на 10.412 млн. лв. загуба за първите три месеца на 2022 година.
И накрая, БДЖ-ПП отчита още един успех - подобряване на резултата преди продажбите на неоперативни активи, амортизациите и финансовите дейности - от 2.925 млн. лева загуба през първите три месеца на 2021 г., на 1.180 млн. лв. печалба за 2022 година. Или - скок към по-светлото настояще в размер на 4.105 млн. лева. Ето защо е любопитно да разберем откъде БДЖ-ПП е събрало толкова средства, след като оперативните разходи са далеч по-големи от реалните приходи от търговска дейност.
Един поглед в таблицата на „Обемните финансови показатели“ на БДЖ-ПП веднага разкрива и тази енигма: дружеството прибира 11.543 млн. лв. чист приход от спечелено дело срещу Първа инвестиционна банка (ПИБ).
То е образувано през 2014 г., спечелено е преди месеци в съдебната зала и поради това министър Събев и хората му в БДЖ нямат абсолютно никакъв принос за този сериозен приход.
Накратко историята е следната. През 2008 г. БДЖ сключва договор с печално известната фирма на Валентин Моллов „Арвекс“ за доставка на 100 употребявани пътнически вагона от Германия. Малко по-късно Валентин Моллов цедира своите вземания от БДЖ към ПИБ, в резултат на което жп превозвачът започва да изплаща месечните вноски по задължението си към тази банка.
През 2014 г. по препоръка на юрисконсулта и на финансовия директор на „Холдинг БДЖ“, ръководството на компанията спира плащанията към ПИБ и завежда дело за възстановяване на внесените дотогава суми.
След съдебна сага, продължила повече от 7 години, БДЖ печели делото и банката изплаща общо 21 млн. лв. главница и лихви на „Холдинг БДЖ“ и на БДЖ-ПП, част от които са и цитираните по-горе 11.543 млн. лева.
С други думи, без този еднократен "бонус" от ПИБ, реалният финансов резултат на БДЖ-ПП за първото тримесечие щеше да бъде не печалба от 1.180 млн. лв., а загуба от 10.363 млн. лева!
Която, на фона на загубата за първото тримесечие на 2021 г. от 2.925 млн. лева, представлява влошаване на финансовия резултат "само" 3.5 пъти!
Същото трябва да се каже и за нетния финансов резултат на БДЖ-ПП – без приходите от ПИБ реалната загуба на дружеството би била 15.738 млн. лв. вместо отчетения финансов негатив в размер на "някакви си" 4.195 млн. лева.
Накрая искаме да припомним част от официалното изявление на министър Николай Събев от 3 май: „Националният жп превозвач отчете увеличение на своите приходи за първото тримесечие на годината. В „БДЖ - Пътнически превози“ увеличението е с 20%, което е в резултат на увеличения брой пътници. Паралелно с това са предприети мерки за оптимизация на разходите, като реалният ефект ще бъде отчетен още в края на този месец.В резултат, ръководството на БДЖ предвижда поетапно повишение на заплатите на експлоатационния персонал.“
Прочитайки това, участниците в железничарските Фейсбук групи започнаха да залагат с колко ще им вдигнат заплатите и от коя дата.
Горките жепейци! Дори и да се опитат да им увеличат заплатите, това ще е с малко и за кратко. Защото когато свършат парите от ПИБ, откъде ще дойдат милионите за по-нататък?
Същият нулев принос имат министър Събев и назначените от него жп ръководства и за леко подобрения резултат на „БДЖ – Товарни превози“, но за да не отегчаваме читателите, ще ги анализираме по-нататък.
Вместо това, ще зададем един логичен въпрос: "Как тази очевидна тенденция за влошаване на реалните финансови резултати на БДЖ-ПП кореспондира с бомбастичните обещания на министър Николай Събев да изведе до 2024 г. дружеството на печалба и то да не получава повече субсидии от държавния бюджет?"
