Името му е Максим Орешкин - икономически съветник на руския президент Владимир Путин, който помогна на Владимир Путин да превърне Русия в крепост. След западните санкции заради войната обаче тази крепост започна да изглежда по-малко "непревземаема". И Кремъл трябваше да помисли как точно да обърне играта в своя полза.
Така на 23 март Путин поиска от противниците си в Европа да започнат да плащат огромните си сметки за руско синьо гориво в рубли. Именно Орешкин е авторът на този ход, пишат от "Bloomberg".
След инвазията на 24 февруари той се очерта като ключов член на вътрешния кръг на Путин по въпросите на икономическата политика - един от няколкото вътрешни лица със западен финансов опит, които сега помагат да се насочи реакцията на Кремъл.
Според Сергей Гуриев, икономист, който съветва правителството в първите години на управлението на Путин и по-късно бяга в Париж, посочва, че Москва в момента е заета с това да мисли как да заобиколи санкциите на Запада и го прави доста успешно.
Решенията на Москва помогнаха на Русия да избегне най-лошите икономически щети, от които се страхуваше. Рублата възстанови ранните си загуби, за да се превърне в най-добрия показател, тъй като десетки милиарди долари и евро се вливат за енергиен и друг износ.
Като използва влиянието на Русия върху доставките на газ за Европа, идеята за синьо гориво да се плаща в рубли позволи на Путин да изглежда така, сякаш се бори с първоначалния натиск. В крайна сметка това принуди ЕС да отстъпи, тъй като повечето от големите потребители се присъединиха към новите условия, които включват изискването за откриване на специални сметки в Gazprombank JSC, запазвайки кредитора без санкции.
Пред "Bloomberg" Орешкин отказа да потвърди, но не и отрече ролята си в сътворяването на схемата.
Според източници на медията обаче именно той е участвал и в работата за предотвратяване на негативните последици от отрязването на руските банки от SWIFT и се е противопоставял на по-строгото държавно регулиране на икономиката.
Орешкин е част от група служители, които отдавна се опитват да вървят по тънката линия между изработването на благоприятна за инвеститорите икономическа политика и нарастващите репресии на Путин. Войната направи този балансиращ акт почти невъзможен - Орешкин и колегите му бяха засегнати от санкции, тъй като икономическата им политика служи на военната машина на Кремъл.
Кохортата от технократи на Орешкин включва заместник-управителя на Банката на Русия Алексей Заботкин, 44-годишен, и заместник-министъра на финансите Владимир Количев, 39-годишен. Завършили елитни руски икономически училища, те смениха работата в европейски кредитори за такава в държавната инвестиционна банка VTB Capital, преди да спечелят назначения на високи постове в държавата.
Изоставяйки частния сектор, те се посветиха на изграждането на финансовата крепост на Путин. Колкото по-суров беше Путин с критиците и съперниците си в чужбина и в страната, толкова по-незаменими ставаха те в изграждането на устойчивост за поддържане на икономиката, когато настъпят големите сътресения.
По време на тригодишния си престой в Министерството на финансите Орешкин беше сред служителите, които измислиха механизъм за пренасочване на стотици милиарди долари приходи от износа на петрол и газ в суверенен фонд, за да помогне на Кремъл да преодолее кризи като първите вълни на Санкциите на САЩ и Европа заради Крим през 2014 г.
Виждан доскоро като политически лек човек, Орешкин се превърна в икономическата дясна ръка на президент във война.
