На 2 август 1903 година избухва Илинденско-Преображенското въстание, считано за върхова точка в национално-освободителното движение на българите в Македония и Одринско.То е плод на непримиримостта на българския народ спрямо решенията на Берлинския конгрес от 1878 г., когато Великите сили определят тези две области да останат извън пределите на освободената от петвековно османско владичество България.
Изградена е гъста мрежа от революционни комитети в земите, останали под управлението на султана, а няколко години по-късно е поставено началото и на четническото движение, допринесло за подготовката на бунта.
През януари 1903 г. на Солунския конгрес на ВМОРО е взето решение за въстание. То избухва в Битолския революционен окръг в Македония на църковния празник на Свети Илия – 2 август по стар стил, откъдето идва и името му. На Преображение Господне – 19 август (по стар стил), въстанието избухва и в Одринско. Бунтовниците успяват да освободят много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Царево и Ахтопол.
