Смешно и повърхностно е да бъде сочен Костадин Костадинов и „Възраждане“ като проводник на руските интереси в България. Всеки, който е прочел това-онова за руските тайни служби, знае, че действат по съвсем друг начин. Такива като Костя за тях са просто шумов фон. Важните за Кремъл са хората с влияние в политиката, икономиката, дипломацията и структурите на външната и вътрешната сигурност. Плюс медиите – но те са в обсега на споменатите по-горе, а някои и под техен контрол.
Репченето на „Възраждане“, „спонтанните“ протести, крясъци пред парламента – това са димки, зад които остават скрити „большие боссы“. Тези, които подаряват на Москва 3 милиарда за Руски/Турски поток. Които години наред са затвърждавали зависимостта от „Газпром“ и „ЛУКойл“. Отказвали/отлагали са превъоръжаването на армията ни с натовско оръжие и техника. Които не само са си затваряли очите, но са и съдействали в тайните ни служби на важни позиции да се поставят зависими, продажни лица. Тези, които наложиха постсъветския политико-олигархо-мафиотски модел на управление.
За Путин са ценни ГЕРБ и ДПС. Разбира се и БСП, но вече със затихващ интерес към нея заради отслабналото влияние на партията през последните години. Важна му е и българската прокуратура, по-малка сестра на руската, превърнала се в гаранция за безнаказаност на корупцията и агентите за влияние. Заради всичко това се поддържат топли връзките на руските служби с кадрите на ДС, които дърпат конци и уши от задкулисието.
Партията на русофилите на Николай Малинов, „Възраждане“, определени медии, тролска армия и свободните прокремълски електрони са ретланслатори на путинската пропаганда. Имат значение на сегашното руско ръководство, но по-скоро са полковия оркестър, а не тежката артилерия. Тя е другаде. Освен това е полезно да се знае, че полковия оркестър по време на война е и погребална команда…
Президентът Румен Радев е в сложна ситуация. Тя изисква мъдрост, за да успее да върне доверието у българите, че е онзи борец срещу мафията и корупцията, за какъвто се заяви по време на протестите през 2020 г. През последната година все по-рядко чувахме от него позиция по отношение на онези, срещу които символично издигна юмрук.
Два месеца до изборите. Два месеца на Радев и неговия четвърти служебен кабинет да покажат дали ще опитат да променят прозападния курс на страната със завой към Червения площад и мавзолея на Ленин. Това не са идеологически и геополитически преборвани, това е цивилизационен избор. От това зависи животът и бъдещето на шест и нещо милиона българи тук и над 2,5 милиона българи навън.
Няма да ни го кажат откровено. Ще ни заблуждават, ще ни прелъстяват и манипулират, докато ни превърнат в средство за постигане на техните цели. Затова трябва да мислим с главите си. Защото призивите за обединение на политическите сили около националните интереси е блъф. Гробарите на България от последните 12 години няма как да участват в нейното възкръсване. Ако такова все пак започне един ден… Не съм оптимист, но понякога съдбата и историята си подават ръка. В древни времена в най-критичния за Атина момент, се е появил Темистокъл и още неколцина силни мъже, които разбиват персите. За нас българите, Саламинската битка бе революцията, осъществена от Апостола. От неговото време насам все търсим втори такъв. Няма да стане, докато не се научим да не предаваме. Още сме далеч от това. Затова няма да има чудеса и този път. Обичайните съмнения, простотии, подлости, сметки, договорки и красиви, но фалшиви думи.
Огнян Стефанов
