Важно интервю на председателя на директорски борд на ”Булгаргаз” Иван Топчийски по Нова тв. - за азербайджанския газ, договора за втечнен газ, офертата за 7 танкера и вратата към ”Газпром”.
Станаха ясни няколко неща:
1. България не може да получи допълнителни 1 млрд. куб. газ годишно от Азербайджан в близко бъдеще, въпреки че през миналия месец Кирил Петков твърдеше нещо подобно. Производството от азербайджанските находища е предварително договорирано, няма откъде да се вземе свободен обем.
2. Не е възможен дългосрочен договор за втечнен газ (ВПГ), по който доставките да започнат още през тази зима. Тук важи същото правило като за азербайджанския газ - терминалите за ВПГ са съоръжения с дългосрочен бизнес хоризонт, договорите за продажби на тяхната продукция се сключват преди да започне строителството, а не след завършването му, иначе банките няма да отпуснат финансиране.
3. Офертата за 7-те танкера от неназован продавач не е за дългосрочен договор, а за обиране на обеми от спот пазара. Той е капризен, непостоянен и, както се видя, поне в Европа може да бъде манипулиран от "Газпром" чрез политически мотивирано намаляване на доставките на руски газ.
4. От миналия месец България вече може да получава пълните обеми азербайджански газ, както е по договора с консорциума Шах Дениз, но внимание: малка част от този пълен обем идва по ниска цена, обвързана с петрола. Вероятно става дума за около една четвърт от полагащите се на "Булгаргаз" по 1 млрд. куб. м годишно. Това е под 10% от годишното потребление на България и естествено няма как да окаже много голямо влияние върху общата цена за потребителите. Ситуацията ще се промени радикално с влизането в експлоатация на интерконектора Комотини-Стара Загора. Това вероятно ще стане до края септември и едва тогава целият обем азербайджански газ ще идва по ниската цена.
5. Вратата за доставки от "Газпром" по сега действащия договор не е затворена напълно. Основната пречка за възобновяването на тези доставки е ясна - "Газпром" вече не е търговска компания, а геоикономическо оържие в ръцете на Кремъл.
И накрая нещо, което го нямаше в интервюто, но според мен се подразбира - "Булгаргаз" засега няма достатъчно експертен капацитет, опит и самочувствие, за да играе на равна нога с големите акули в глобалната и регионална газова търговия. Няма как да е иначе, след като става дума за компания, която десетилетия наред стоеше на котва в тихото пристанище на "Газпром", а сега изведнъж трябва да заплува в бурното море на свободната търговия и често да сменя курса.
Д-р Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество
