На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници - Преображение Господне. Празникът е свързан с едно от най-важните евангелски събития - явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици.
Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли. Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен - лицето му светело като слънце, а дрехите му блестели като светлина.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название “Начатки овощей", а в Българската православна църква - “Освещаване на гроздето".
В малките градове и села на България все още са живи колоритните народни обичаи, свързани с Преображение Господне. Правят се панаири, разменят се животни и стоки. Някога момите и ергените се сговаряли за годежи и женитби. Според традиция от най-дълбока древност женитбите се правели през септември, за да се роди дете през юни и невястата да се захване за работа през усилния летен период.
Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата. Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.
