Популизмът в съвременната политическа икономия се дефинира като възглед за света, в който корумпираните елити се противопоставят на нормални честни хора. И съответно задължение на всеки разумен политик е да представлява народа и да се бори с корумпирания елит.
Това беше тази философия, която Владимир Путин изповядваше или поне се преструваше, че изповядва в началото на управлението си, когато се опитваше да се бори с олигарсите. Всичко това н кавички, разбира се. Още през 2003 г., когато Владимир Путин замени тогавашните олигарси със свои, приятели от детството, приятели от школите по джудо, от кметството в Санкт Петербург. До този момент Путин бе популист. Оттам насетне спря да е такъв. Той вече не се бореше с елитите, защото самият той беше станал елит. И в този смисъл Владимир Путин отдавна не може да бъде обвинен в популизъм. Той не се бори с никакъв елит. В същото време на власт идва Реджеп Тайип Ердоган, който също гради цялата си реторика върху борбата с елитите. И в този смисъл Турция в много отношения прилича на Русия.
Путин иска и парите, и властта
Що се отнася до икономическата политика, Владимир Путин помни добре 1998 г. Несигурност в Кремъл, в икономиката. Днес той иска да е сигурен, че във всеки един момент знае откъде ще вземе парите, за да плати най-необходимите за него бюджетни разходи. Така държи властта и контролира държавата. Понякога тези пари свършват. Помните ли, че през 2018 г. той проведе така наречената пенсионна реформа? Казвам т.нар., защото тази промяна не беше никаква реформа. Това беше просто експроприация на по-възрастните слоеве от населението. Грубо казано, щяхте да се пенсионирате на 60, а сега се пенсионирате на 65. В известен смисъл Владимир Путин просто ви взе пет години от пенсията ви. Същото се случи и с жените, които щяха да си тръгнат на 55, а сега ще си тръгнат на 60. И това е типичен пример, когато Владимир Путин реши, че не му стигат парите - той взе тези пари от хората, а не от своите олигарси. Това доведе до значителен спад в популярността му.
Русия се превръща в Северна Корея и Иран
След кризата от 2008 г. Олег Цивински и аз писахме, че без реформи руската икономика ще се изправи пред това, което беше през 70-те и 80-те години на 20-ти век. Срив. Защото руските власти не се интересуват от реформи, от конкуренция, от защита на правата на собственост. А съвременната съдебна система не е заинтересована от появата на независими центрове за вземане на решения.
След войната Русия ще остане под санкции, ще се превърне в нещо като Иран или Северна Корея, ще изтласка западните технологии и ще ги замени с технологии, които в най-добрия случай ще получи в Китай, а в най-лошия - от Иран. Само че Китай, като страна, интегрирана в глобалната икономика, няма да иска да попадне под вторични санкции. Иран ще се отзове, но Иран не е източник на никакви съвременни технологии. Русия ще изгради своя нов Варшавски договор с ДНР, ЛНР, Южна Осетия, Абхазия, Никарагуа, Куба, Северна Корея и Иран. И в рамките на тази система Русия ще се опита да изгради индустрия, независима от целия свят. И можете да си представите нивото на технологиите в тази индустрия. Ще има обратна индустриализация. Русия, която произвеждаше модерни автомобили, ще произвежда нещо, което ни напомня за 80-те години.
Ние сме в много несигурна ситуация. И да напомня, че наистина преди три-четири месеца всички анализатори прогнозираха 10% спад на БВП. През 2023 г. ситуацията в икономиката ще бъде трудна. Напомням, че сега инфлацията все още е двуцифрена. В същото време хората все повече казват, че сме победили инфлацията. Да, от седмица на седмица наблюдаваме дефлация. Но най-общо казано, от година на година в Русия натрупаното увеличение на цените е двуцифрено. В този смисъл тя е много по-висока, отколкото в Европа или Америка. Смисълът е друг. Няма стратегия за растеж. Например, ако нямате индустрия, ако не знаете как да създавате промишлено оборудване, трябва да се научите как да го правите. От кого можете да се научите? От тези, които са в по-напреднал етап на развитие. Напълно нормално е, всеки го прави. И Русия днес казва, че няма да се учи от никой друг, освен може би от Северна Корея и Иран. Това означава, че Русия няма да може да изпревари Северна Корея и Иран по отношение на качеството на технологиите.
Русия не може да произведе един автомобил
Когато през май и юни вносът на автомобили спря, изведнъж се оказа, че Русия не знае как да произвежда собствени автомобили, с изключение на автомобила Lada Niva Legend. Ще промени ли политическата ситуация задълбочаването на кризата?
Колкото по-скоро всичко стане възможно най-лошо, толкова по-скоро тази власт ще се промени. Човек може да си представи такъв сценарий, че когато на Владимир Путин свършат парите, за да плати на националните гвардейци, които бият протестиращите, и служителите на Роскомнадзор, които блокират свободните медии, в това число и Новая газета, толкова по-бързо ще дойде свободата. Всъщност това не е линеен процес. Трудно е да се предвиди в кой момент много хора ще излязат на улицата и в кой момент ще се изчерпи търпението на самите охранители, кой какво ще види и защо трябва да бием същите тези хора, ако не ни плащат много както и да е, докато нашите генерали ни крадат и си строят нови дворци. Всичко това е много трудно да се предвиди. Но е вярно, че икономическите трудности намаляват популярността на режима.
Путин решава кой да е във "Форбс" и кой в затвор
Има обективни икономически постижения, има и въображаеми икономически постижения. Ако успеете да обясните на хората, че всичко в икономиката е наред, дори и в икономиката всичко да не е наред, тогава хората пак ще ви подкрепят. В този смисъл основното бойно поле са не само улиците и площадите на руските градове, където полицаи и гвардейци бият студенти и пенсионери, но и информационната сфера, където руската пропаганда обяснява на руския народ, че без Путин би било още по-зле. Ще обвържат ли санкциите допълнително руските елити с Владимир Путин? След 2003 г. всеки предприемач, частен или държавен, осъзна, че цялото му богатство е в ръцете на Владимир Путин. Ако Путин иска, ще влезеш в класациите на списание Forbes, ако пак той поиска – ще се окажеш в затвора. Това започна още преди 2014 г. Зависимостите са неговото оръжие. В Иран истинските санкции започнаха едва през 2010 г., а към 2015 г. Иран подписа споразумението. Защото икономическите трудности, скокът на инфлацията и протестите принудиха управляващите. И в крайна сметка режимът, въпреки че наистина не му харесваше, реши да подпише тази сделка, за да премахне санкциите. Това чака и Русия.
Макар и бавно, недоволството от Путин расте. Дали това недоволство ще се превърне в някакъв заговор срещу Путин? Ще разберем само когато този заговор успее. И ако този заговор сега бъде обявен, преди да бъде свален Путин, е ясно какво ще се случи с участниците в този заговор.
Петрол и газ
Добре, нека се отклоним малко от Русия. Сега се предлага да се въведат пределни цени за руските суровини. Какво ще стане с алтернативната енергия в този случай? Икономисти от самото начало на войната казаха, че до въвеждането на ембаргото е необходим или данък върху руския петрол, или таван на цените за петрола и газа. Някои икономисти смятат, че е необходим таван на цените за газа и данък за петрола и обратното. Когато купуваме петрол или друго изкопаемо гориво, има страничен ефект. Ние унищожаваме планетата. И всички икономисти говорят за необходимостта от въглероден данък: същите 50 долара за барел. Съответно, затова в много страни има например данък върху бензина. Днес в Америка хората се притесняват, че бензинът е скъп, но в Европа винаги е бил по-скъп. Плащаме около 2 евро на литър. И това не е защото цените на петрола са високи, а защото огромните данъци върху бензина, за да създадат стимули за спестяване на потреблението на изкопаеми източници и за защита на планетата. Наистина, Европа консумира много по-малко бензин от Америка на глава от населението. Руският петрол обаче има допълнителен проблем. Всяка рубла, която получава Владимир Путин, е рубла, която отива на война, която убива украинци, която унищожава Украйна. Рано или късно всички ние - целият свят, включително Европа, включително Америка, включително Русия - ще трябва да възстановим Украйна. И съответно тази рубла има допълнителен страничен ефект. Това не е въглероден външен ефект. Не само, че увеличаваме емисиите, ние произвеждаме кървав страничен ефект. Всяка рубла за Владимир Путин е рубла, която след това ще трябва да похарчим за възстановяване на Украйна. Да не говорим, че убитите украинци (и руски войници) не могат да бъдат върнати. Следователно наистина има логика да се наложи данък върху руския петрол. Това ще повиши цената на руския петрол и ще се купува по-малко.
Европа просто ще спре да купува въглеводороди от Русия на всяка цена. Само за да не плащат пари на Путин, който убива украинци. Това ще се случи, независимо дали руският петрол струва $40, $50 или $80. Никой няма да е против саудитския петрол например да определя таван на цената. Дали това наистина ще се случи или не, не знам. Мисля, че такива разговори се водят. Г-7 инструктираха своите министри да разработят такова предложение. И дори тези икономисти, които не го харесват за петрола, казват, че може да се направи за газ. С руския газ наистина ситуацията е много проста. Има например нефтопроводът "Дружба" от Русия за Европа. Но по-голямата част от руския износ на петрол и петролни продукти за Европа не минава през тръбопровода, а по други начини. Но газопроводът Уренгой-Помари-Ужгород всъщност е основният начин за транспортиране на газ към Европа. И има друг газ, има и газопроводът „Северен поток 1“, има и други газопроводи. Но по принцип целият руски газ, който отива в Европа, минава през газопроводи и е невъзможно да се разгърне в друга посока.
Завръщане към Съветския съюз, който никой не иска
Когато Владимир Путин дойде на власт през август 1999 г., имаше висока безработица и ниско производство. Заплатата бяха ниски. През 2002 г. обаче Путин отказа да реформира „Газпром“. А през 2003 г. с ареста на Ходорковски стана ясно, че реформата ще върви в обратна посока. Вместо създаване на конкуренция - формиране на държавни корпорации. Режимът в Кремъл стана едноличен.
Необходимо е да се изградят демократични политически институции, да се проведе съдебна реформа, да се спре борбата със съседите, да се сключи мир с тях, да се установят добри отношения с Европейския съюз и да се проведат икономически реформи, които много страни прилагат. Не само Германия през 45-та година, но и Централна и Източна Европа през 89-та година. Тези държави днес са богати страни. А Полша, Чехия, Словения са страни с висок стандарт. Полша днес е по-богата от Русия - не беше така преди 30 години. Владимир Путин иска точно обратното. Той иска да изгради страна, която си е самодостатъчна. Другарят му Сергей Шойгу пък директно казва, че искат да възстановят Съветския съюз. Живял съм в Съветския съюз. Не искам да живея в Съветския съюз. Съветският съюз няма бъдеще. Както всъщност самият Съветски съюз доказа това, когато се саморазпадна. И както си спомняте, когато това се случи, никой не излезе да защити Съветския съюз. Той рухна именно защото никой не искаше да живее в Съветския съюз. Въпреки че всеки ден, през който съществува този режим, се увеличават трудността за изграждане на свободна, мирна, просперираща Русия, мисля, че не трябва да се отчайваме.
Проф. Сергей Гуриев
„Новая газета. Европа“
Сергей Маратович Гуриев е роден на 21 октомври 1971 г., Орджоникидзе, Северноосетинска автономна съветска социалистическа република, СССР). Известен руски учен и икономист. Доктор на икономическите науки, кандидат на физико-математическите науки, професор. Ректор на Парижкия институт за политически изследвания от 15 юли 2022 г. Ректор на Руското училище по икономика (2004-2013 г.). Главен икономист в Европейската банка за възстановяване и развитие (2015-2019). Президент на Центъра за икономически и финансови изследвания и развитие. През 2013 г. емигрира във Франция.
