На видеата и снимките всичко е толкова вълнуващо. Пълни са с надежда. Надежда на снимка. Това ни се случи. Две години след масовите протести по градове и площади тя вече е повече спомен, отколкото реалност. Бойко Борисов и Иван Гешев продължават да управляват държавата. Мръщят се, правят се на жертви – играят техния театър. Долнопробен, но ефективен. Гледаме смълчани.
По това време през 2020 г. и двамата бяха в паника, че идва краят им като премиер и главен прокурор и започва съдебно преследване за извършените и прикриваните престъления. 76% от българите искаха това. Борисов, Гешев и ортаците им се бяха изпокрили в миши дупки. Имаше и още има защо. Но…
Лидери и активисти от протестите, които възпламеняваха вечерите с емоционални речи и справедливи обвинения срещу мафиотизираното управление и прокуратура, започнаха да се делят с причина и без такава. Оказали се в парламента и властта, те забравиха, че са там заради хората и благодарение на хората, които искат нормален живот в правова държава.
Дори президентът, който имаше принос за площадния народен изблик, започна да се фокусира около интереси, чужди на хората от протестите.
Сътвори се някаква четворна коалиция, но пък в нея цъкаше познатия портокал с часовников механизъм. В даден момент от дадено място натиснаха копчето и – „Бум“. И така три пъти.
През това време българите бавно и полека губеха енергията от онези славни месеци. Съмнението и демотивацията започнаха да проникват в съзнанието им като червей в ябълка...
Борисов и Гешев през това време не спираха със скечовете. Обвиняваха всички за всичко, експонирайки себе си като жертви на изчегъртване, несправедливи обвинения и всякакви заговори. Тъпо, грубо, просташко – но в България точно това работи.
Словесни останаха всички закани за прекроявне на закони, за реформи в правосъдието, за нов КПКОНПИ, за съдебни процеси срещу ограбилите милиарди и захвърлили България на дъното на Европа. Да, намерения имаше, но нямаше действия. Имаше недостиг и на храбри сърца. И когато все пак се намереше някой готов да подхване мафиотите, опитите бяха на мига торпилирани - отвън, и отвътре.
И ето ви резултата: Борисов продължава да разполага с цялата армия от „калинки“ в институциите, която му осигурява 20-22% от бъдещия вот.
Закритите спецпрокуратура и съд се вляха в столичните структури, където са под контрола на Гешев и задкулисието, както бяха и досега.
КПКОНПИ все още е бухалка, както беше при Цацаров, защото се ръководи от неговия заместник, наричан от някои Тони Балкони, бивш кадър на ДАНС и предан на тези, за които си мислите…
Нито един бивш министър или управленец на високо ниво не е с повдигнато обвинение за зулумите през 12-годишната борисова власт. Нито един!
Как се чувстват от всичко това хилядите от площадите на онова знаменито лято? Като измамените камилчета естествено.
Това е. Може ли нещо да се промени? Съмнявам се. Трудно. Прекалено много са мафиотизирани политиката и държавните структури. А и идиотите в тази страна нямат свършване. Те продължават да вярват и настояват някой друг да ги направи богати, да им построи богата държава, друг да свърши черната работа, корупцията да се самосвали, а мафиотите да отидат доброволно при бай Ставри.
А и нека не забравяме онзи разговор между Бойко и Гешев:
Гешев: „Аз обичам да се правим на луд, ама вие, г-н премиер, се правите много успешно”. Борисов: "Не, бе, викам, брат ми – прост съм и ми е лесно. То е кофти да си сложен".
Прост народ – слаба държава. Клише, но е вярно. И актуално.
Огнян Стефанов
*"Земята на Ботев и Левски е още на Бойко и Гешев" е заглавие по стихотворение на Христо Кърпачев. В оригинла е: "Земята на Ботев и Левски отново е робска земя". Позволих си малката редакция, понеже съдържанието се запазва същото...
