В края на юли екип от германски и френски журналисти разпространяват скандална новина - секретен доклад показва как граничната агенция на Европейския съюз работи с гръцките власти, за да отблъснат бежанци, борещи се да стигнат до брега. Репортери от цяла Европа се надпреварваха да проследят статията, която предостави доказателства за възможно престъпно поведение. Една държава обаче беше забележимо по-тиха по въпроса - Гърция.
"Трудно ще намерите каквото и да е споменаване за това в проправителствената преса, която доминира, особено в ефира. В Гърция има две паралелни медийни вселени“, каза Йоргос Кристидес, репортер в Der Spiegel, цитиран от "Politico".
Моментът илюстрира това, за което журналисти, медийни анализатори, групи за граждански права и следователи от ЕС предупреждават от години - Гърция бере плодовете на обезпокоителни, насилствени и потиснически резултати от дългогодишната ерозия на свободата на печата в страната.
Това е проблем, казват те, роден по време на гръцката финансова криза, която дестабилизира страната, поляризира нейната политика и лиши медиите от печалбите, които им помагаха да останат независими. Новинарските организации стават все по-партийни. Заплахите, атаките и наблюдението срещу журналисти се увеличиха.
Пандемията само влоши нещата. Пресконференциите бяха спрени и по същество никога не се върнаха.
Нов закон твърди, че ограничава дезинформацията, но подхранва опасенията, че журналисти могат да бъдат хвърлени в затвора за критични репортажи.
И само миналата седмица шпионската мрежа, която беше впримчила журналисти, прерасна в мащабен скандал, който принуди двама от правителството на Кириакос Мицотакис да хвърлят оставки.
"Поради финансовата ситуация собствениците на медии предадоха ключовете от бизнеса си на правителството. Това, съчетано с правителство, което вярва, че не прави нищо лошо, е взривоопасна комбинация“, каза Тасос Телоглу, разследващ репортер в Гърция.
Ситуацията отразява по-широка тенденция в цяла Европа. Държави от Германия през Люксембург до Словения, Полша и Унгария се подхлъзнаха в годишната класация за свобода на печата. Но Гърция падна на дъното на всички европейски страни в последния списък.
Гръцкото правителство настоява, че страховете са силно преувеличени. Свободата на пресата е залегнала в конституцията на страната и няма цензура на пресата, отбелязват официални лица.
"Гърция е страна, в която всеки може да пише и публикува каквото си поиска за когото и да било, без никаква цензура и без държавен контрол“, каза гръцкият премиер Кириакос Мицотакис пред Европейския парламент в неотдавнашен дебат, размахвайки две заглавни страници на вестник с негативни статии за правителството.
Всичко започва още преди години...
Мрачната медийна перспектива на Гърция обхваща няколко правителства с различни идеологии.
Преди сегашното дясноцентристко правителство да дойде на власт, Сириза, лява партия, беше начело от 2015 до 2019 г. Партията пое контрола на фона на дълбока финансова криза и масови улични протести. Основните медии бяха разглеждани като част от елита, довел страната до икономическия ръб.
Сириза обеща да обнови медийния сектор като част от усилията си да пребори вкоренени политически и бизнес интереси. Правителството се опита само да лицензира телевизионните оператори, отнемайки властта от независим орган. Но той продаде на търг само разрешения за четири частни канала, оставяйки няколко съществуващи станции пред затваряне. Съдиите в крайна сметка се намесиха, като решиха, че тактиката е противоконституционна.
Янис Палеологос, виден журналист в консервативния вестник "Kathimerini", обвини сегашното правителство, което пое управлението през 2019 г., че заплашва да се върне към подобни груби схеми, ако журналистите станат прекалено критични.
"Сегашното правителство използва ексцесиите на Сириза като тояга, с която да потуши всякакви гласове на критика. Посланието е: Отклонете се твърде далеч от наратива на правителството и ще изпълнявате поръчките на опозицията и бурните дни от 2015-19 г. ще се върнат", казва той.
Репортерите описаха няколко инструмента, които виждат, че сегашното правителство използва, всички подкрепени от анализатори на свободата на медиите.
Първо - има държавни средства, които правителството може да насочи към медии, които отразяват властта в добра светлина. В първите месеци на пандемията, с цел да подпомогне медиите, правителството отпусна 20 милиона евро за кампания за обществено здраве. Но Международният институт за пресата каза, че тези средства са били насочени непропорционално към медии, които са готови безкритично да повтарят линията на правителството.
Второ - правителството може да оказва натиск върху репортери и редактори, които не отразяват положително дейността му. Такива тактики, разбира се, присъстват в редакциите по целия свят. Но журналистите в Гърция описват изключително ниво на принуда.
През 2020 г. журналистката Димитра Крустали подаде оставка от гръцкия вестник "To Vima", цитирайки "задушаващ натиск“ от кабинета на министър-председателя след публикуване на цензурен доклад за наблюдението на случаите на коронавирус.
Трето, правителството миналия ноември криминализира "фалшивите новини“. Новият закон даде на властите правомощията да изпращат хора в затвора до пет години за разпространение на предполагаеми фалшиви доклади, които се считат за „способни да причинят безпокойство или страх на обществото или да подкопаят общественото доверие в националната икономика, отбранителния капацитет на страната или общественото здраве".
Правозащитниците и медийните защитници бяха ужасени. Кой определя кое е "фалшиво"? Правителството? Прокурори? Потенциалът за злоупотреба е очевиден.
Мицотакис, министър-председателят, оттогава призна, че законът може да е бил погрешен. Но остава в историята.
Крайният резултат, твърдят журналистите, е отсяване на това, което се смята за "новини" в Гърция. Настройката на дневния ред е доста впечатляваща: сканиране на основните новинарски издания в страната често разкрива истории в същия ред с подобни заглавия и подобен контекст. Няколко области на отразяване се считат за "недосегаеми“.
И годишните класации за свободата на пресата отразяват това.
Тази година Гърция измести България от последното място в ЕС според годишната класация на "Репортери без граници", която отразява свободата на медиите. Сега Гърция е на 108-мо място от 180 страни в света, спад от 70-то място миналата година.
В проучване на института Ройтерс в 46 страни Гърция е на последно място, когато гражданите са били попитани дали местната им преса е свободна. Само 7 процента казват, че гръцките медии са свободни от неправомерно политическо влияние, докато едва 8 процента казват, че са свободни от неправомерно бизнес влияние.
Миналия месец ЕС описа подробно собствените си страхове относно гръцкия медиен пейзаж в годишен доклад за върховенството на закона. Докладът отразява същите опасения - нарастващо насилие срещу журналисти, влошаваща се професионална среда, възможно политическо влияние в обществените медии.
Убийство и шпионски скандал
През април 2021 г. ветеранът криминален репортер Йоргос Караиваз беше застрелян и убит близо до дома си. Убийството му остава неразкрито и се превърна в символ на нарастващите проблеми за гръцките медии. Последваха разкрития за наблюдение и хакерство.
Миналия ноември журналистът Ставрос Маличудис разбра от изтекъл доклад, че правителството го е шпионирало. Правителството отхвърли обвинението и медиите му обърнаха малко внимание.
След това, през април, мрежа от журналисти с Reporters United разкри, че правителството е шпионирало репортера Танасис Кукакис, който работеше отчасти като сътрудник на Financial Times, разследвайки пране на пари и корупция. Правителството призна поведението си по време на закрито заседание на парламента, според няколко депутати, присъстващи на заседанието, но публично го отрече.
Независимото издание Inside Story също съобщи, че телефонът на Кукакис е бил подслушван от шпионския софтуер Predator, който дава на хакерите пълен достъп до устройство.
Когато Кукакис първоначално бил предупреден за шпионирането, той подал молба до гръцките власти за информация относно неговия случай. И малко след това правителството прие нов закон, забраняващ на хората да разберат дали са били под наблюдение от съображения за национална сигурност.
В края на миналата седмица "язовирната стена" най-накрая се скъса. Скандалът, че високопоставен опозиционен лидер е бил подслушван принуди двама от кабинета на Мицотакис да подадат оставка.
Но в знак, че ситуацията все още е опасна за репортерите, журналистите, които съобщиха за скандала с шпионския софтуер Predator, бяха бързо засегнати от множество съдебни дела в деня на оставките.
До този момент повечето гръцки медии само бегло отразяваха разразилия се скандал.
превод и редакция: Джесика Вълчева
