На 14 август 1943. Цар Борис III внезапно заминава при Хитлер във „Волфшанце” (Вълчата бърлога), щабът за командване на Източния фронт. Фюрера е изпратил личния си самолет да го вземе от София. Обстановката е много сложна, Втората световна война е в разгара си, а Хитлер започва да губи важни сражения, в които се е смятал за сигурен победител.
България официално е на страната на Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония), но продължава да поддържа контакти с Великобритания и САЩ, както и със СССР. Стремежът на цар Борис III е да не изпрати нито един български войник на фронта.
Фюрерът настоял България да се присъедини открито във войната срещу Русия. Борис обаче някак успял да се измъкне. Той бил наясно, че Англия и САЩ подпомагат мащабно Сталин с всичко необходимо и съвсем скоро ходът на войната ще се обърне срещу нацистите. Стефан Груев описва в „Корона от тръни“, че между Хитлер и българския цар избухнал ожесточен спор.
След това Борис III си тръгва. Пристига в България, след няколко дни се почувствал зле и на 28 август 1943 година умира.
Според някои теории българският държавен глава е бил отровен от тайните служби на Вермахта заради отказа България да се включи във войната.
79 години по-късно някои неща се повтарят по доста странен и уродлив начин. Жертвата на фашистка агресия и победител във Втората световна война Русия води война срещу независима Украйна. В хода на тези събития Москва спира подаването на газ към България, въпреки изплатените от София по договора суми. „Газпром“ обаче иска вече не долари, както е по договор, а рубли. И врътва кранчето. Нарича се нарушение на договорните отношения от едната страна – Русия. Казано по друг начин: рекет и шантаж. Правителството на Кирил Петков отказа да се поддаде на руския натиск. Дори се зае да осигури алтернативни източници, за да скъса със зависимостите от „Газпром“. С грешки, наивности - няма значение, крачката беше направена.
В Кремъл обаче не само не са съгласни, но имат свои планове какво трябва да се случи. Руските тайни служби започват мащабна кампания за сваляне на кабинета „Петков“. Подкрепен от български партии, политици, хора в службите и медии планът успява.
Тогава в ход е пусната атаката за връщане на България в мечата (буквално) прегръдка на Кремъл. Мишената е добре избрана, за да се нанесе удар едновременно и по НАТО, и по ЕС.
Точно в този момент на сцената излиза трупата на Гълъб Донев, наречена 4-о Служебно правителство на президента Румен Радев. Стартът е даден с описание на страховити катаклизми, които очакват българите в следващите месеци. Такова наследство е оставила четворната коалиция, която преди финала бе вече тройна, поради оттеглянето на ИТН.
Самият държавен глава заяви, представяйки служебния кабинет, че страната е затънала в тежки кризи и ни чакат трудни времена.
Предан на своя патрон премиерът Гълъб Донев още на следващия ден оповести: „Положението в енергетиката налага създаване на кризисен щаб“.
И такъв бе създаден. Щял да работи денонощно, за да извади страната и народа буквално от ада.
Всички тези намерения и действия са обилно поливани с глазурата "руски газ". Направо трето освобождение; дали вече не е поръчан паметник на Путин до животоспасяваща газова тръба някъде между "Дондуков" 1 и 2...
През юли делегация, водена от нигерийския принц Стенли Икпонмуонба бе в София. На страната ни е предложен газ в количество около 1,4 млрд куб. м. годишно. С възможност количеството да се увеличи, а договорът да стане дългосрочен. На цена три пъти по-ниска от доставните сега, включително и на руския газ. Никой от служебния кабинет не споменава за този вариант, а в създадения по спешност кризисен щаб дори не е спомената и дума. Което е пълен абсурд.
Същото важи и за други три оферти, включително от огромни американски компании. Изчислят се какви ли не оправдания и „аргументи“, които умишлено бавят решаването на проблема.
Мълчи се също за вариант големите потребители в промишлеността на газ, сами да договарят нужните им количества. В момента на българския пазар това може да стане чрез поне 10 фирми, някои от които по-големи от „Булгаргаз“. Бизнесменът Сашо Дончев вече е осигурил за своя бизнес около 1,4 млрд куб. метра газ от САЩ. За период от 10 години! Могат и други да постъпят така, а не да чакат държавата да се погрижи за тях, а през това време те да ронят крокодилски сълзи по телевизиите, как без руски газ щели да фалират. Като са некадърни да се справят – ще фалират. Такива са пазарните закони.
С пълна сила продължават и непрекъснатите облъчвания на населението, че го чака страховита зима, без топло и ток, спряна промишленост, затворени детски градини, училища и болници. Невероятно е, че това се върши от политици на най-високо ниво. Не знам с какво ги държат: зависимости, компромати, подкупи, комисионни или с нещо друго, но усещането за предателство се просмуква все повече в обществото.
Историята се повтаря по някакъв странен и уродлив начин. Борис III е бил притискан от агресора Хитлер да застане до него. Днес агресор е Русия, която нападна независима Украйна и ни притиска чрез газа да застанем в нейния отбор. Борис III устоял и платил с живота си в името на нацията. А сега? Имаме ли в момента водеща фигура в държавата, която да се изправи срещу Путин, в защита на българската държава и народ? Риторичен въпрос…
Лицемерието на годината се нарича "националните интереси". Дали наистина политическия елит, от който изпитваме дълбок срам, и който ни залива и облъчва с клишета от сутрин до вечер, вярва, че някой му вярва?
Страхувам се, че шепа мерзавци, ще докарат нещата дотам, да преминем границата на мирните протестите, от което досега успявахме да се опазим. А може би не е трябвало.
Огнян Стефанов
