От коментарите под днешния ми пост разбрах, че много хора ме мислят за луд. Мислят ме за луд, защото съм върнал на държавата законно дадената на „Има такъв народ“ партийна субсидия от близо 4 млн. лв. (при превода от следващото тримесечие ще откажем още половин милион лева и така ще сме върнали на държавата над 4,2 милиона лева).
Замислих се, добре бе, луд ли съм наистина?
4 млн. лв. - това са ужасно много пари, които чисто по закон са получени като субсидия. Другите, които имат субсидия си ги взимат.
Е, имало референдум, на който 3,5 млн. българи казали, че субсидията трябва да е 1 лв. - голяма работа! Те могат да кажат всичко, но законът казва друго. Законът казва, че субсидията е 8 лв. Така че, дават ли ти - взимай.
Ето, например, Кирил Петков и Асен Василев се обявиха за почтени и за тях няма нищо непочтено в това да си взимат парите (равняващи се на милиони), въпреки че е имало такъв референдум.
Значи, ето така стоят нещата. Аз съм луд, защото поставям морала над закона и правя всичко възможно да си удържа на думата, а другите, които ви взимат парите, въпреки че ясно сте се изразили колко искате да им давате - те са нормални.
Поставете се на мое място. Вие бихте ли направили като мен? Каквото и да си отговорите, отговорът си е само за вас.
Но за публичните хора като мен, хората които носят отговорност за другите, отговорът е пред очите ви. Дали медиите го показват или не - няма значение. Интернет го показва. И вие ще решавате кой е почтен и кой е непочтен.
Аз лично предпочитам да съм луд.
Слави Трифонов, Facebook
