Малко след като Русия нападна Украйна, френският полковник Клеман Торан получи заповед: има шест месеца да изгради база от хиляда войници близо до източните граници на НАТО. Днес той и още 200 войници от Франция, Белгия и Нидерландия са по хълмовете на румънска Трансилвания.
Така започва коментарът на Майкл Уинфри и Андра Тиму за Bloomberg, цитиран от БГНЕС.
„Крайният ни срок е преди първите студове“, каза Торан, ръководител на инженерния екип на оперативната група, от базата в Чинку, на около 260 км северно от Букурещ. „Това е знак за солидарност. Присъствието на алианса трябва да се усеща“.
Западните сили бързат да се противопоставят на заплахата от страна на Путин, а сраженията в Украйна по свой начин дадоха отговор на един наболял въпрос, който тормози НАТО от години: ще се противопоставят ли старите съюзници на алианса - САЩ, Франция и Германия - на бившите си комунистически съюзници, ако бъдат нападнати?
Появиха се и нови въпроси. Например, дали алиансът е направил достатъчно, за да ограничи руската експанзия - след всички тези години на оскъдни инвестиции и глухота към всички предупреждения? И дали са положени необходимите усилия за укрепване на пренебрегвания досега Черноморски регион?
След шест месеца на конфликта в Украйна, НАТО се фокусира върху това как да осуети руските планове в Югоизточна Европа и да предотврати превръщането на един от най-бедните региони на континента в негова ахилесова пета.
Черно море отделя Европа от Азия и мие бреговете на Русия, Украйна, Румъния, България, Турция и Грузия. Този важен търговски маршрут за селскостопански продукти от Русия и Украйна е свързан със Средиземно море през Босфора в Турция.
Според Матю Ор, анализатор в областта на сигурността в Stratfor, Югоизточна Европа е приоритет за Москва. „Натрупването на сили показва колко много руснаците се интересуват от този регион и колко много искат да имат силно военно присъствие там - и НАТО трябва да отговори на това“, каза той.
От години източноевропейските лидери предупреждават, че руската заплаха нараства: през 2008 г. Москва нападна Грузия, а през 2014 г. Путин провокира война в Донбас и завзе Крим.
Според говорителя на НАТО Оана Лунгеску алиансът е реагирал на руските действия, като е засилил „отбранителното си присъствие“ на източния си фланг, разполагайки допълнителни части, самолети и кораби.
Кремъл също укрепи военния си капацитет в Черно море: премести сухопътни сили, укрепи противовъздушната отбрана и модернизира флота. Освен това руската активност се е увеличила в близките военни зони като Либия и Сирия, където Москва има военноморска база.
„Черно море е вратата на Русия към топлите морета, особено към Средиземно море. Чрез него Русия може да демонстрира сила и да играе на мускули в Близкия изток, Африка и извън нея“, казва Юлия Джоя, директор на Черноморската програма в Близкоизточния институт във Вашингтон.
Само няколко седмици след началото на войната, на 24 февруари, по време на срещата на върха в Брюксел, алиансът реши да създаде четири нови бойни групи в Румъния, България, Унгария и Словакия – в допълнение към вече разположените сили за прикритие в Полша и Прибалтика.
Румъния, страна с население от почти 19 милиона души и почти 640 км граница с Украйна, още преди конфликта прие контингент на НАТО от хиляди войници (предимно американски), а базата на Черно море в община Михаил Когалничану служи като плацдарм за горещите точки в Близкия изток.
С началото на руската инвазия съюзниците от НАТО значително увеличиха присъствието си в близост до източните граници на алианса. Сега се планира създаването на гарнизони в останалите гранични държави на НАТО, където на ротационен принцип ще бъдат разположени по хиляда военнослужещи. Освен това съюзниците ще определят кои „домашни“ подразделения ще подкрепят предните части на източните граници в критична ситуация.
За това допълнително присъствие от години настояват балтийските страни и Полша. Русия заплаши да отговори, но все още не е предприела конкретни действия.
Според полковник Флавиен Гаригу Граншам, висш военен представител на Франция в Румъния, благодарение на сътрудничеството със страната домакин и предварително разположените арсенали от оръжия, боеприпаси и тежко оборудване, силите могат да бъдат изградени до размер на бригада от 5000 души само за няколко дни.
„Подготвяме се да се бием заедно с румънци, американци и други контингенти“, каза той.
Днес стотици хиляди военнослужещи са в състояние на повишена готовност. Решенията за „ремонт“ на алианса, взети на срещата на върха в Мадрид през юли, ще дадат на тези единици официален статут.
Въпреки че повечето висши ръководители се съмняват, че Русия ще нападне директно член на НАТО, алиансът планира да поддържа международни сили по границите си в продължение на „много години“, докато ситуацията се стабилизира, обясни Гаригу Граншам.
За целта са необходими инвестиции, които в Румъния и южната й съседка България са крайно недостатъчни. Бившите социалистически държави се присъединиха към НАТО през 2004 г., а към Европейския съюз - три години по-късно. Днес те все още изостават от по-богатите си партньори, което възпрепятства усилията им във всички области - от приемането на бежанци до подпомагането на износа на зърно за Украйна.
„Не става въпрос само за отбрана, а и за продоволствена сигурност. Ето защо всички тези решения, взети с цел засилване на възпирането и защитата на целия източен фланг, са изключително добре дошли“, заяви румънският министър-председател Николае Чука в интервю на 2 август.
Но прилагането на тези решения на практика не е лесно за Торан и неговия екип от армейски инженери.
Оказа се, че главният мост в Чинку, в сърцето на Румъния, е в толкова ужасно състояние, че през дупките в асфалта се вижда реката отдолу. Камионите трябва да се движат през полета със слънчоглед, за да докарат десетки хиляди тонове строителен материал до върха на хълма.
В цяла Румъния има малко над 950 км магистрали, като тя е на последно място в ЕС по този показател на глава от населението. Средната заплата в община Чинку е само 3500 леи (около 730 долара) на месец, а в околните градове и села много хора живеят от натурално стопанство и получават помощи.
Кметът на Чинку Аурел Сорин Сучу разчита Букурещ да помогне за изграждането на пътища, както и на проект на Европейския съюз за подпомагане на военната база, който включва безвъзмездни средства за откриване на столови и изграждане на жилища.
„Много е трудно да промениш манталитета на хората и да ги убедиш да продадат няколко крави и да ремонтират две стаи, за да спечелят повече пари“, оплаква се Сучу от офиса си на централния площад в Чинку.
Друга, още по-важна област на инвестиции, е укрепването на румънските въоръжени сили. Повечето членове на НАТО никога няма да постигнат целта от 2% от БВП за военния бюджет. Румъния обаче постигна тази цел още през 2015 г. и ще я увеличи до 2,5% през следващата година: Букурещ ще купи всичко - от бронетранспортьори и изтребители до танкове и подводници. Общият размер на военните покупки ще възлезе на поне 12 милиарда евро (12,2 милиарда долара). Най-голямото разходно перо до момента е батареята зенитно-ракетни комплекси Patriot на стойност 4 млрд. евро, която ще влезе в експлоатация тази година.
Базата в Чинку, ръководена от Франция, трябва да започне да функционира напълно до края на годината, както се очаква. Това подчертава не само акцента върху източния фланг на НАТО, но и общата промяна на перспективите: целият алианс е готов да се изправи срещу Русия.
„Ние, френските войници, сме най-близо до зоната на конфликта. Ако избухне искра и се наложи да пренасочим персонал, по-добре да сме там“, казва полковник Кристоф Деган, командир на авангардния екип и на 8-ми парашутен полк на морската пехота.
