В Полша вървят предсрочни избори, швейцарците си избират парламент, словенците гласуват за президент, а в съседна Турция се провежда референдум за поправки в Конституцията.
Изборни страсти са обхванали Стария континент в предпоследната неделя на октомври. В Полша президентът Лех Качински насрочи предсрочни парламентарни избори след разпада на тройната коалиция. Днес поляците гласуват за 460 представители в Сейма - долната камара на парламента и за още 100 сенатори с 4-годишен мандат. Предварителните сондажи сочат известно предимство на партията „Гражданска платформа”, водена от Доналд Туск пред управляващата „Право и справедливост”. По всяка вероятност партията на бившия президент Александър Квашневски ще остане на трето място след приключването на изборния ден. Досега Полша бе управлявана от брата на президента Ярослав, който се прочу със своите явно националистически призиви и има голяма подкрепа сред по-бедните слоеве на населението. Най-голямата бивша комунистическа страна, членка на ЕС, до този момент провеждаше правителствена политика, която изправи косите на управляващите в Русия и Германия, с които Полша традиционно никога не е била в добри отношения.
За разлика от разгорещените страсти в Полша, в Швейцария парламентарните избори не са чак толкова емоционални. Хората от неутралната държава избират депутати за местния парламент, състоящ се от две камари – долната – Национален съвет и горната – Кантонален съвет. От своя страна парламентът избира президент на страната. Предврителните прогнози дават преднина на ексцентричния милиардер Кристоф Блохер и на неговата националистическа Швейцарска народна партия. Някои политически наблюдатели окачествиха изказванията на Блохер и негови съпартийци като расистки и ксенофобски. Националистическата Швейцарска народна партия е твърдо против каквото и да е било членство на страната на шоколада и часовниците в ООН и Евросъюза.
На провеждащия се референдум за поправки в Конституцията, имащите право на глас турски граждани са заплашени от глоба от 10 евро, ако не го упражнят.
Референдумът предвижда промени като пряко избиране на президента от народа, намаляване на неговия мандат от сегашните 7 на 5 години, даването на право лице, навършило 25 години, да бъде избирано за народен представител, както и провеждането на парламентарни избори през четири, а не през пет години, както повеляват разпоредбите на настоящата Конституция.
Интерес предизвикват и президентските избори в Словения, които са четвъртите поред, откакто страната обяви своята независимост. Вероятният победител ще бъде определен на втори тур, тъй като сегашният лидер в надпреварата - консерваторът Лойзе Петерле, няма да съумее да си осигури победата с достатъчно гласове още на първия. Най-логичните съперници на балотажа на Петерле ще бъдат бившият съветник в Организацията на обединените нации Данило Турк и бившият управител на централната банка Митя Гаспари. Изборите в Словения се следят с особен интрес в повечето европейски държави, защото страната ще поеме председателството на Европейския съюз от 1 януари догодина. Frognews.bg
