Проблемът е в мисленето. В желанието на държавата да се меси в свободния пазар, да задълбочава проблемите и след като ги задълбочи, да поиска да се намеси още повече, та да превърне кризата в катастрофа.
Проблемът не е в закона, защото той ще падне в конституционния съд. Проблемът е в откровения социализъм и атаката към последната крепост на капитализма – частната собственост.
Обект на дебати станаха промените в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи и Закона за опазване на земеделски земи. Особено предложението да се принудят собствениците, когато искат да продадат земите си, да ги предложат първо на арендаторите. В такъв случай би било справедливо да се принудят и арендаторите да предложат продукцията си – картофи, домати, череши - първо на собствениците на земите и ако те откажат в едномесечен срок да я купят, тогава да я изнесат на свободния пазар. Ще кажете: това са глупости. Разбира се, че са глупости. Покупко-продажбата на собственост е естествен процес и всички опити да се подчинява на изкуствени правила са глупости. Правото на арендатора пръв да купи земята е като jus primae noctis – правото на първа нощ, при което суверена има право да преспи пръв с невестата на васала си. Само че в нашия случай е още по-извратено, защото суверенът е собственикът на земята, а с булката пръв преспива васалът (арендаторът). Какво ще се случи, ако арендаторът не иска да купи земята, но не позволява да я купи и друг, който няма да го остави за арендатор? Или пък иска да я купи, но на по-ниска цена? Ще започне надцакване „по устав”, което пречи на сделката при свободни пазарни условия. Ето какво се признава в мотивите на Министерски съвет: “… целта е да се намали спекулата със земеделска земя, смяната на предназначението и последващата препродажба за строителни цели”. Защо? Защо да не се спекулира и защо да не се строи? Познавам земи, които са в София, но продължават да се водят „ниви” заради далаверите в ДАГ. Какво земеделие в София, що за глупости? В момента тези земи са трънаци и конски мухи и не носят никому нито стотинка. Юнал Тасим казва от парламентарната трибуна: „Тук ползата би трябвало да бъде за тези, които обработват и се занимават в България с тази дейност и дават принос за БВП“. Какъв е приносът за БВП от пустеещи земи, които селяните не искат да обработват. По-голям ли става БВП от софийските „ниви” с репеи и конски мухи или ще стане по-голям, ако на мястото на тези репеи се развие бизнес, който започне да създава принадена стойност и да внася данъци? Ако е изгодно да се обработват земите, те ще се обработват. Земите, които е изгодно да се обработват, вече се обработват. Да искаш да се обработват земи, които не е изгодно да се обработват, е все едно да караш кравата да снася яйца.
Не, проблемът не е в законите. Проблемът е в липсата на капиталистическо мислене. Проблемът е, че България отдавна не е имала дясно управление и вече изпитва крещяща нужда от такова. Трябва да се събудим от приказния сън, в който е възможно да потребяваш, без да си произвел, от приятния сън на преразпределението на благата, да се събудим в реалността, в която тези блага трябва да се създават. А блага се създават в условия на свещена и неприкосновена частна собственост, дясно управление и капитализъм.
Иван Стамболов
За в. „Република”
sulla.bg
