Българинът е свикнал нещата с него да се случват по най-кофтия начин. Повишение на учителските заплати? Може, но след едномесечен стачно-обществен гърч. А можеха властниците да изпреварят събитията още на 15 септември.
Хем щяха да го направят по своите си разчети, хем щяха да запушат устата на даскалите преди да са ги отворили за „оставка" и „седянка". Но защо да става по лесния начин, като може по трудния. Сега учителите щяха да си налягат парцалите, за да не попаднат в списъците за съкращения, написани от дългата ръка на реформата. Управляващите пък щяха да си гледат изборите и как да преборят Борисов. Да, ама е много лесно, а в България на мода е садо-мазо политиката. Открай време.
Така стана в петък и с парното на част от столичани. Застудя, вятърът подгони листата из улиците, а над града се спуснаха сиво-черни облаци (от „Кремиковци" са жълто-кафяво-пепеляви). Гражданите, придошлите селяни и шепата кореняци се прибраха по къщите на топло. Но не ги огря. Вече трети ден хиляди напразно чакат топлина да заструи от златните (според таксите, които плащаме) радиатори. Колко наивно! Металните „същества" в стаите благоволиха от ледени да се променят до хладни. Така в главите ни отново запулсира идеята за война с топлофикация, а сред първите жертви мнозина се размечтаха да видят шефd на дружеството. Прекрасната гледка се допълва от труповете на десетина политици, ей така, за кеф.
Защото ако всичко бе нормално и по тръбите бе текнало топло, нямаше да е българска тая работа. На нас есенните пастелни пейзажи не ни отиват. Тук е друго: навън мрачно - вътре студ. По радиото и телевизията - избори. По пътищата - кръв и мъртви. В бюджета излишък - на пазара инфлация. Кметството пусто - Борисов по плакати и в телевизиите. А новото вино още не готово. Нация без радости. Мъка. Какво толкоз сме сторили, та ни прецакват некадърни и грабливи политичета и чиновничета вече толкова години. Какви грехове изкупваме?!
Дали пък не е дошло време вместо да псуваме сурово и да бием децата, да почнем да съдим наред. Първо Топлофикацията и подобните на нея, после общината, кмета, а накрая и държавата. От тъпи нека станем гадни копелета и си потърсим правата. Защото ми писна.
Методи Стаменов, София, ж.к. „Младост"
