Споровете за това дали да се молим на „Газпром“ или да търсим алтернативи на руския газ ескалират до истерия. България попадна в нов световен абсурд: профсъюзи и работодатели се хванаха за ръце и заиграха казачок. Няма такъв случай в световната история работници и капитал да се прегръщат като братя. Защото не са такива. Колкото и да крещи от екрана Ваня Григорова от „Подкрепа“ в подкрепа на руския газ, фактите си остават факти.
Кавгите ще продължат, защото натискът от Москва е толкова очевиден, че зависимите от Кремъл няма как да се откажат от защита на руските интереси, дори да им минава такава мисъл в миговете, когато съвестта им все пак се обажда.
Правителството на Кирил Петков бе заявило категорично, че България е член на НАТО и ЕС и ще продължи да бъде лоялен член.
Служебният кабинет с премиер зам.-командир по политическата част, обяви курс към преговори с „Газпром“, премълчавайки факта, че руската страна е тази, която прекъсна подаването на газ към България едностранно, въпреки редовните плащания от страна на София. Това е абсолютен факт и трябва да се престане с манипулациите за някаква българска вина. Няма такава.
Агресията на Русия в Украйна продължава и се правят неистови усилия от страна на Кремъл тя да се разшири.
Светът е изправен не просто пред голяма криза, а пред цивилизационен избор: да се развива по пътя на и към демокрация, колкото и неравен да е той или да приеме диктата на Москва за нов световен ред по вкуса на Путин.
В тази ситуация България трябва да заяви ясно своята позиция. Общественото мнение е разделено. Малко или много хората се влияят от говоренето на политици, анализатори, социолози, коментатори и медии. Затова е важно да научим какво мисли президентът Румен Радев. И той трябва да стори това час по-скоро. Да го направи честно.
Всъщност българите със сигурност са наясно кой е независим, кой е зависим, от кого е зависим, защо е зависим… Но е важно „заподозреният“ да се покаже в целия си блясък – според него, - пък хората ще оценят. И ще му го покажат. Дори да боли.
Витали Роник
