На 5 юли, когато църквата чества светлата памет на Атанасий Атонски, българите отбелязват летния св.Атанас. По стар обичай днес започва жътварското време, затова празникът е популярен като ‘Жътвар‘.
В народната памет летният св.Атанас бил почитан като покровител на бурите и градушките. Бил пазител на небесния огън, повелител на природните стихии и покровител на небесната благодат. Затова празника бил на особена почит сред орачите.
Старо поверие разказва, че на този ден светецът намятал кожухчето си и тръгвал да се моли на Бога да доведе зимата. Според друго пък св.Атанас кърпел ризата си, за да е готов за предстоящия студ и сняг през зимата.
По традиция празникът се отбелязвал с организирането на общоселски събор. Мъжете колели курбан в памет на св.Атанас. Стопанките приготвяли обредни хлябове, които разчупвали високо над главите си. Изричали магически думи, за да измолят дъжд и берекет. А когато времето било много горещо, в много райони изпълнявали обичаят ‘пеперуда‘ или ‘Герман‘.
В навечерието на Жетвар много болни посещавали манастири и оброчни кръстове, с името на светеца. Преспивали там, а на сутринта се миели или пиели осветена вода, като вярвали в лечебната й сила.
