Ако България в действителност спре да пуска всекидневни заявки към ”Газпром” за количества синьо гориво, сама влиза в хипотезата за нарушение на договора. Това дава на руската страна повод за съществени възражения и е истинска и много сериозна заплаха за каквито и да е правни действия от страна на България. “Газпром” привидно има обяснение за спиране на газа с форсмажорното обстоятелство с наличието на двата президентски указа.
Какво е нашето обяснение сега, че сме спрели да пускаме всекидневни заявки? Ние с какво се извиняваме? Сами сме си срязали клона, на който сме си мислили, че стоим.
Това заяви пред Фрог вюз адв. Емил Георгиев от Инициативата "Правосъдие за всеки".
Ето и цялото интервю:
Адв. Георгиев, вярно ли е това, че ако се върнем на масата за преговори с “Газпром”, ще загубим евентуален арбитраж, каква е тази пораженческа реторика от страна на най-високопоставеното лице в Министерството на енергетиката?
Много скоро след 27-ми април тази година, когато “Газпром” спря подаването на газ (или по-скоро ни изпрати писмо, с което ни забрани да вземаме газ по газопровода, който построихме за “Газпром”, за да може тръбопроводът да върви по-нататък - към Сърбия и Унгария), стана ясно от изказвания на Асен Василев и тогавашния енергиен министър Александър Николов, че е имало разговори около плащането на дължимите суми по новия механизъм. Руската страна е поставила плащането на рубли в зависимост от подписването на анекс към съществуващия договор.
Тази информация е много важна и е неоспорена до момента. Никой не е излязъл да каже, че това не е вярно. Според информацията в съдържанието на анекса е залегнало освобождаване на руската страна от отговорност заради спрените доставки. Анексът не е подписан, но е предложен. Нашата страна не се е съгласила.
Дали това възобновяване на преговорите с “Газпром” сме инициирали, ще премине през подписване на анекс и какво ще пише в него - това е най-съществената част. Ако ние се откажем от претенции, тогава дело няма да има.
Има две позиции. Едната е на България, която казва, че руската компания едностранно променя условията в договора като отказва да приеме плащането по банковата сметка в договора и иска от нас допълнителни стъпки, които са подписани в двата президентски указа на Владимир Путин. Другата позиция е на Русия, според която те се намират в състояние на форсмажор и трябва да се съобразят с този указ. Ние твърдим, че също сме във форсмажор и трябва да се съобразим с европейските санкции, гласувани от министрите в заседание и има становище на ЕК, което казва, че една държава-членка рискува да наруши санкционния режим, ако предостави сума на Руската федерация или някакво юридическо лице там. Точно това се случва, ако преведем пари.
Има неясен във времето период за превалутиране от трето лице. Нямаме никаква гаранция, че ако дадем парите, те ще бъдат обърнати в рубли и ще бъдат изплатени на “Газпром”, нито кога ще се случи това. Докато тези пари са в трето лице, те се считат като даден заем.
Министър Христов каза за тези авансови плащания, че няма да стои на дневен ред авансово плащане. Освен това посочи, че Брюксел проявяват разбиране спрямо ситуацията. Какво означават тези позиции на държавите, които споменахте, при евентуален арбитраж?
Това означава, че страната ни няма да може да предявява нарушения по договора и не може да търси увреждания, защото доброволно и самостоятелно се е съгласила с различните условия.
А Русия може ли да предяви претенции, ако съществува подписан анекс и няма ли да се обезсмисли воденето на арбитраж изобщо?
Това казвам. Няма да има предмет на делото - ние ако сме се договорили и сме възприели нови условия, не можем да претендираме, че сме понесли вреда от предходните действия на “Газпром”.
Много често се дават примери с Италия и Германия и как компании там били плащали в рубли, но се пропуска съществения момент, че тези компании са частни. “Булгаргаз” е изцяло държавна.
Струва ми се, че има два основни момента - преди да се отиде на арбитраж и когато се отиде на арбитраж. Ако се върнем на масата за преговори, без да е подписано каквото и да било споразумение - какви ще са последствия от евентуален арбитраж. Ако пък се разберем - арбитраж се обезсмисля. Но какво ще се случи, ако се върнем на масата за преговори и “Газпром” каже “Не”.
Струва ми се, че най-важното е България да продължава да изпълнява онова по договор, което е задължена - да пуска тези всекидневни заявки към “Газпром”. Дали просто започването на преговори с руската компания ще увреди българската позиция или не, не мога да кажа. Струва ми се, че ще я разклати сериозно в твърдостта ни, че е налице нарушение. Това има значение.
Ако България в действителност спре да пуска всекидневни заявки към "Газпром" за количества синьо гориво, сама влиза в хипотезата за нарушение на договора. Това дава на руската страна повод за съществени възражения и е истинска и много сериозна заплаха за каквито и да е правни действия от страна на България. “Газпром” привидно има обяснение за спиране на газа с форсмажорното обстоятелство с наличието на двата президентски указа. Какво е нашето обяснение сега, че сме спрели да пускаме всекидневни заявки? Ние с какво се извиняваме? Сами сме си срязали клона, на който сме си мислили, че стоим.
Внимателно трябва да бъде преценено възобновяването на преговорите. Трябва да е формулирана добре българската позиция, а не ми се струва, че е така. Министърът на енергетиката дава пораженчески сигнали.
Това какъв сигнал изпраща до арбитраж и до Русия?
Че не сме сигурни в позицията си, че е нарушен договора. Ако бях на мястото на “Газпром”, щях да кажа - “Чакайте малко, вие хем казвате, че търпите увреждания и договорът е нарушен, хем - че ще загубите делото. Кое е меродавното?”
интервю на Джесика Вълчева
