Вицът за Иванчо, който репликирал другарката в училище, че знае дори името на човека, за когото се отнася лозунга „всичко за човека, всичко в името на човека“, беше актуализиран от Станислав Трифонов. Предложението му за референдум за президентска република обслужва човек на име Румен Радев.
Това пише журналистът Иво Инджев в личния си блог.
Самата хипотеза обслужва персонално статуквото на де факто президентската република. Придава допълнителна тежест на реалността, че на практика България се управлява от президента и не от някаква абстрактна фигура, а именно от настоящия. Трифонов ни заявява всъщност, че нагледният пример е вдъхновяващ дотолкова, че от временно явление трябва да се превърне постоянно.
Харесването между двамата очевидно е взаимно и нарастващо. Всички видяха, че Радев с отнася уважително към кадрите на Трифонов. Въпреки бледото представяне на излъчената от квотата на ИТН Генчовска като министър на външните работи в предишния кабинет, Радев е сметнал за нужно пак да я назначи. Този път я монтира по-близо до специалността й, която е практикувала и преди в министерството на отбраната ( но с предсказуемо същия безличен ефект). Самата Генчовска, както се вижда, няма нищо против да слезе едно голямо стъпало надолу в държавната йерархия, но явно не се засяга от това понижение, което хора с повече достойнство биха сметнали за унижение.
Трифонов едва ли храни илюзии, че олекналата му в близост до нулата тежест на политическия кантар ще му позволи да го накланя натам, където му се ще. А щом не го накланя, защото тогава се кланя на президентското статукво?
Изчегърта се сам от голямата политика, а сега иска да чегърта основния закон на държавата с политически немощната си ръка, препоръчвайки силна такава.
Започнах със стар виц и ще рискувам да завърша с нещо подобно. Положението напомня на Вуте, който се заканвал на Пена сексуално, а когато тя му се подиграла, че той е импотентен, мераклията отвърнал „море, язе човек ше наемем и пак ше те таковам“.
