Първият и най-важен риск е, че сега е война, а това е оръжие. Въпросът е колко разумно е да си го държиш до слепоочието и да разчиташ, че няма да бъде натиснат спусъкът. Вторият немаловажен риск е отношенията между страните във връзка с изпълнението на договора. Така бившият министър на енергетиката Трайчо Трайков коментира намеренията за преговори с „Газпром”.
Той спомена и вероятността от арбитраж. „Досега България има силна позиция, благодарение на това, че не е нарушила договора, подават се заявки, потвърждават се количества и те се използват. Потвърдените количества са 0 и толкова се използват”, каза още той.
Трайков коментира и твърденията на служебния министър на енергетиката, че вече не се подават заявки към „Газпром”. „Това е третият риск - действията на тази част на правителството в този период”, е неговото мнение.
Той обаче предупреди, че ако България компрометира позицията си за арбитража, това означава потенциални загуби между 1,5 и над 2 млрд. лева.
Последните съобщения от служебния кабинет да се поискат неизползваните количества от „Газпром” коментира и дипломатът Милен Керемедчиев. „Тази заявка беше направена още от президента Радев, когато връчваше третия мандат на БСП. Той тогава заложи тезата, че в България енергийната криза е най-сериозният проблем. Същото сподели и при назначаване на служебното правителство”, уточни той.
Керемедчиев посочи, че в същия този момент имало и изказвания на руския посланик у нас Елеонора Митрофанова, която дотогава запазвала мълчание, че преговорите с „Газпром” могат да бъдат възстановени. Затова отчете: „В момента по-скоро говорим за политически действия, отколкото за икономически такива”, подчерта дипломатът.
Той обясни, че дори за настроени приятелски към Русия държави, каквато е Унгария, за последната една година газът е поскъпнал четири пъти.
