Една година, след като ГЕРБ пое управлението, трудно си представяме как ще звучи обективната оценка: разпнати между сервилните възхвали и подигравчийското отрицание. Резултатът вероятно ще се види догодина - на изборите.
Коментар на Мирела Иванова:
“Цветанов: Въпреки спада в доверието, ГЕРБ се справя добре.” Из първа страница на в. “Новинар”
Забелязва се една юбилейна приповдигнатост: цяла година ни управлява политическа партия ГЕРБ! Поради още няколко съвпадения - световното по футбол, бенефисния мач с участието на Борисов, шеметните победи на мъжкия ни волейболен отбор, професионалния празник на МВР и страстните песнопения на Веселин Маринов по този повод - се очертава картина на пълно и безусловно задоволство. Нейното монолитно излъчване не може да бъде пропукано дори от тревожните говорилни, които президентът Първанов час по час организира. Скучният му популизъм трудно може да се противопостави на юбилейния такъв, изпъстрен с мачлета, безпардонни прави текстове, трапезни подмятания и почти варварска енергия в битката срещу лошите.
Много мускули, плахо ръкоплясканеНа този вувузелно шумен фон разумните оценки за едногодишното управление, надяваме се, ще успеят някак да си проправят път. В изминалото под знака на световната финансова криза време правителството на Борисов даде няколко четливи сигнала: вероятно най-важният сред тях е, че иска да се справи с престъпността, метастазно просмукала се във всяка клетка от тялото на държавата.
Засега съзираме много мускули, акции, наченки на успех. Респектиращи са усилията за въвеждане на ред, по-цялостен от реда, свързан само с правомощията и възможностите на МВР. Имам предвид усилията по налагането на финансова дисциплина, правила и законност, прозрачност на обществените поръчки, амбиции за усвояването по почтен начин на средства от еврофондовете.
Изчистването на мащабните енергийни проекти от корупционни налепи, откровените разговори с големите инвеститори, балансираната външна политика са част от стратегията на бъдещия порядък.
Добри са и намеренията да се върне българският държавен стандарт при храните, да се смени философията на средното образование, да се започне постепенното закриване на домовете за изоставени деца. За подобни реформи освен много кураж, се изисква и много време, и широка обществена подкрепа - засега ги аплодираме само като заявени правилни политики.
Манталитетът ни не допуска златната среда
Твърде скептични сме по нашите земи, и с основание, за да бързаме с ръкопляскането - и почти шизофренно раздвоени. Хем ни се ще Борисов и екипът му да успеят, хем се подсмихваме на самоувереността, с която си дават оценка пет, устремила се към шестица след предстоящите разговори с Русия за цената на природния газ.
Затънали в лениви хленчове, все се надяваме някой друг да ни свърши работата. Недолюбваме успелите, различните, богатите, душа и свят ни е да се извиняваме с тях. Министър-председателят ни също цяла година си мие ръцете с предишното управление, и дано сега и за него, и за нас този сапун да е свършил. Тогава можем да продължим напред чисти и отрезвени от крайни възхвали и крайни отрицания.
Като бонус към това пожелание да завърша с едно стихче, преписано от форумите: “За рейтинга обхваща ме тревога,/ трябва тука някоя подлога…/ Бързо Веско, Тончо и Евтим/ да извадят някой химн.”
Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев
www.dw-world.de
