Русия все повече разчита на това Европа да клекне пред нея заради спрените доставки на руски газ. Това обаче предизвиква вой и крокодилски сълзи единствено в България.
В момента властите в редица европейски страни обсъждат и приемат пакети от мерки, които ще им позволят да избегнат енергийна криза, която може да бъде последвана и от рецесия. Предвиждат се дори промени в поведението на потребителите - мярка, чийто потенциал се оказва доста висок.
И така… От началото на годината в Нидерландия е постигнато намаление с една трета на потреблението на газ. Шампионски резултат, който намира последователи и в други страни.
Данни от гръцкия оператор на електроенергийната мрежа ADMIE показват спад в потреблението на електроенергия през юли, като домакинствата на ток със средно и ниско напрежение и предприятията са намалили потреблението с 27.7% в сравнение със същия месец на миналата година.
Гърция може да не е наложила задължителни енергоспестяващи мерки, но това не е спряло домакинствата и бизнеса да саморегулират потреблението си, за да намалят разходите.
В Германия министърът на икономиката Роберт Хабек говори за „значителни икономии на газ" чрез „общонационално усилие". В тази връзка германското правителство прие две постановления със съответни мерки. Едното от тях влиза в сила на 1 септември т.г. и ще важи до 28 февруари догодина, а второто – от 1 октомври за срок от две години. Преди това то трябва да бъде одобрено от Бундесрата – Горната камара на германския парламент.
Дори Испания, която няма никаква зависимост от руския газ, въвежда мерки за пестене на енергия. Столицата Мадрид ще свие с около 10 на сто потреблението си на ток и газ. По този начин властите решиха да бъдат солидарни с останалата част от Европа. "Време е да бъдем солидарни, време е да покажем, че няма да търпим рекет и агресия срещу която и да е страна членка на Европейския съюз", заяви Тереса Ривера, министър на екологията.
"Мисля, че е крайно време в Европа да се подготвим за евентуалния недостиг на газ", казва Бен Макуилямс от брюкселския аналитичен център Bruegel. Според него някои поносими жертви могат да дадат отлични резултати и руският рекет да не успее.
Нарича се самосъзнание, прагматизъм и патриотизъм.
България е с пренебрежимо малко количество използван газ в сравнение с изброените страни. Но именно у нас въпросът с газовите доставки се драматизира най-много. Това идва от политизирането на проблема и поставянето му в плоскостта на отношенията с Москва и „Газпром“. Служебното правителство на президента Радев, начело с Гълъб Донев от първия ден започна агитация за възобновяване на разговорите с руската компания. Това изглежда като падане на колене и търсене на прошка за нещо.
Воплите на енергийния министър за това как ще загубим евентуален арбитраж от „Газпром“ пък намирисват на национално предателство. Всичко това може да е мехлем за ушите и душите на путинофилите у нас, но за държавата, бизнеса и редовите граждани е позорно поведение на васал… За да аргументира с нещо пропагандните опорки, кабинетът „Донев“ и платени или доброволни агитатори на Кремъл, от сутрин до вечер плашат населението с апокалиптични картини как ще мръзнем, ще гладуваме и направо ще умираме през зимата. Така ни плашеха Борисов и неговият НОЩ, че ще ни изнасят в черни чували, ще измираме масово и гробищата ще се препълнят…
По-богати и с недостижим (поне в скоро време и средносрочно) стандарт на живот държави вече прилагат мерки за пестене на газ и ток. Повечето го правят доброволно и напълно осъзнато – такова е времето. Те отхвърлят мисълта да бъдат зависими и изнудвани от агресора Путин, който води отвратителна война в Украйна и си позволява да заплашва с ядрена катастрофа света.
Цялата шумотевица и вой около газа у нас е насочено не само към връщане в лоното на Москва, но и към сатанизиране на „прогнилия Запад“ и затихващите функции на ЕС и НАТО, този „световен агресор“.
Да, криза има. Да, ще бъдем засегнати от инфлацията. Но промишлеността няма да спре заради недостиг на газ. Нито топлофикациите – ще минат на мазут, както вече е правено. Това е положението и то е предизвикано от водещата се война на Русия срещу Украйна. У нас обаче има субекти, които дори Путин да натисне червеното копче на ядрените ракети, те ще се умиляват от лика му. Уникална немощ, малоумие и робска психика! Това е по-страшно от всякакви кризи, недостиг на газ и повишение на цените. Щастливите сълзи на роба са най-страшни. Убийци на свободата.
Ще наскачат опонентите: Богатите държави могат да си позволят малко свиване на колана, но ние сме бедни. Точно тук е заровено кучето: Те са богати, защото са свободни. Ние сме бедни, защото обичаме да сме роби.
Витали Роник
