Въпреки, че години наред социолози и политолози сравняваха бившия премиер Иван Костов с министър-председателя при цар Фердинанд Стефан Стамболов, изненадващо днес Георги Първанов грабна наградата с името на посечения на 3-ти юли 1895 г. революционер.
По повод 115-годишнината от позорното посичане на премиера Стефан Стамболов, днес президентът получи награда "Стефан Стамболов".
За принос към българската държавност президентът Георги Първанов получи почетния знак "Стефан Стамболов" на Института по теория и практика на лидерството с председател Димитър Иванов (бивш началник на Шести отдел на Шесто управление на Държавна сигурност и издател на в. "Земя").
Отличието беше връчено от Светлана Шаренкова в началото на националната конференция "Политическо лидерство. Уроци от българската история", организирана от института на Димитър Иванов и Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии с ректор Стоян Денчев (бивш вицепрезидент на "Мултигруп"), съвместно с БАН.
"Лидер на баланса и разбирателството" - с тези думи Шаренкова определи мотивите за награждаването на Първанов.
След като Георги Първанов се превърна в един от най-щедрите откъм национални призове президенти в историята на България за двата мандата, които изкара, днес той бе награден с почетен орден “Стефан Стамболов” за “личен принос към българската държавност”. Отличието му бе връчено от Института за теория и практика на лидерството “Стефан Стамболов”. Заедно с него президентът получи още един дар – картина на бик. Веднага обаче в обществото изникна въпросът защо точно на Първанов, за когото се знае, че е привърженик на Русия, беше присъдена тази почетна награда, имайки предвид, че Стамболов отстояваше българските интереси и беше твърд противник на руските опити за политическо влияние. Във форумите веднага попитаха "защо не наградихте някого другиго"?
Всичко това се случи в рамките на научна дискусия на тема: “Лидерство и национална сигурност”, посветена на 115-ата годишнина от смъртта на Стефан Стамболов и проведена в БАН. Президентът не само изслуша изказванията за приноса на Стамболов и въобще за лидерството у нас, но сам се включи с половинчасови разсъждения по темата. Макар на няколко пъти да уточняваше, че не бива да се правят аналогии със съвременността, не беше никак трудно да се открият такива препратки.
Все пак Първанов не успя да се удържи и си позволи коментари със “съвременни измерения”. “Може би Френсис Бейкън да не е прав на 100 %, твърдейки, че знанието е власт. Но не мога да се съглася с онези, които подценяват значението на компетентността и интелигентността. Лидерство без информация, без подготовка, без знания е обречено. Лидерът не е длъжен и не може да знае всичко. Той обаче по-добре от всеки друг трябва да знае накъде отива ръководената от него система. За това интуицията е необходима, но далеч не е достатъчно условие”, каза президентът.
После за да уточни защо настоява за интелигентност в управлението, той напомни, че в последните месеци в ЕС се дискутира темата за качествено нов икономически растеж след кризата. “Този растеж неминуемо ще изисква интелигентна сила в управлението, за да бъде избрано вярното решение в лабиринта от възможности, за да бъдат определени специфичните български марки, за да открием своите ниши в новите технологии да ги реализираме”, каза президентът.
Според него “истинските лидери са тези, които обединяват обществото, а не го разделят”. За съжаление обаче в България никога на дело не се претворили думите на социалдемократа от първите демократични години Петър Дертлиев – че трябва да се управлява с ума и таланта на целия народ. “Не е най-трудно в политиката да победиш. Голямото предизвикателство е след това, когато вече си в управлението, когато трябва да реализираш едни или други идеи – най-малкото идеите, в името на които си избран. А това твърде рядко се случва у нас. Липсата на приемственост, зачеркването на постигнатото от предишните, самонадеяната илюзия, че всичко започва от теб, политическите чистки в администрацията – това са остри болести, които съпътстват българската политика от началото на прехода до днес. А те са отражение на липсата на лидерско мислене”, категоричен бе държавният глава.
"Когато говорим за Стамболов, не можем да не кажем, че твърде често българските политици са се поддавали на изкушението за отстраняване на политическия противник чрез репресия, чрез натиск на цялата държавна машина. Нашата над 130-годишна нова история изобилства с подобни примери.", подчерта президентът.
"Склонността към политическото насилие води само до нови злини и до нови жертви, не само в буквалния смисъл на думата. И това трябва да е ясно за всеки, който отваря такава страница в българската политика, респективно в българската история.
Стамболов наистина не може да бъде икона. Наивни до смехотворност са опитите той да бъде копиран. А такива опити, особено в годините на прехода, има немалко. (…) Да имаш авторитарни амбиции не стига, за да мериш снага със Стефан Стамболов.
Ние сме членове на ЕС и трябва да имаме съзнанието за съюзническата отговорност и солидарност. Но не за сметка на този или на онзи. Центърът на тежестта трябва да бъде националният интерес. Това трябва да е критерият, мерилото за оценката на едно или друго действие, независимо дали това действие засяга военните аспекти на националната сигурност, енергийните проекти или духовното ни общуване с нашите партньори.
Политическата отговорност е социална – към всички български граждани. Това е толкова по-важно в условията на криза, защото никак не е маловажно кой плаща цената на изхода от кризата. Ако искаме да бъдем истински европейска страна, ако искаме да вървим към европейския социален модел, то това означава да не допуснем да се увеличи диференциацията между най-бедните и най-богатите. Напротив – трябва да постигнем една по-голяма социална хомогенност, да изградим средната класа, да изградим модела, познат в Западна Европа.", каза още държавният глава. На излизане Георги Първанов остана безмълвен и отказа да отговаря на журналистически въпроси.
