На 1 септември православната църква отбелязва Симеоновден. Християнският празник в чест на Св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта. С него се полага началото на църковната Нова година. На този ден имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона, Марта
Симеоновден се счита за земеделската нова година, когато започват есенната оран и сеитба и събирането на орехи.
Преподобният Симеон е роден през 357 г. в Мала Азия. Той бил смирен и благ християнин. За да се отдели от хорската суета си построил каменна кула, висока 40 лакти. Живял в тясна килия на върха й и затова бил наречен Стълпник. Починал на 103-годишна възраст.
Сред българите денят е известен още като “Симеон орач”, „Симеон сърп”, “Симеон брульо”, „Летен полазник”.
Народните обичаи повеляват сутринта на 1 септември жените да замесят пшенично тесто и да направят питки, с които захранват ритуално воловете и биволите, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар, за да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не "излезе берекетът от дома". Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата - ако е добър, реколтата ще е плодовита. По същия начин и орачът, отивайки към нивата, смята, че ако срещне човек с "пълно", житото ще роди много зърно.
