Аритметично може и да се измисли нещо, но то ще е нестабилно и за малко. Възможни са избори след изборите. Това каза в интервю за Фрог нюз политологът Страхил Делийски.
В деня, в който стартира предизборната кампания, той не вижда нищо ново, което да предлагат водещите политически партии.
„Не виждаме от действащия политически елит да са си дали сметка, че са изминали 18 месеца в нищоправене. Едни и същи хора говорят по един и същи начин за едни и същи неща. Която и тема да се отвори, всичко се свежда до това кой е по-продажен и по-корумпиран. Имам чувството, че дори да се заговори за Световното първенство по футбол, което за пръв път ще бъде през зимата тази година, отново нашите политици ще го обърнат на това кой е по-продажен и корумпиран и кой на кого какви поръчки изпълнява“, обясни политологът.
По думите му на „Продължаваме Промяната“ ще им е най-трудно по време на кампанията. На коя партия ще й е най-лесно, четете в цялото интервю, което Страхил Делийски даде пред Фрог:
Днес започва предизборната кампания. Какъв ще бъде предстоящият един месец?
Предстоящият един месец ще бъде такъв, каквито бяха и последните 18 месеца. Отдавна сме в режим на такъв тип динамика. Дори това, че имаше някакво краткотрайно мнозинство, не е достатъчно, за да кажем, че влизаме в ситуация на политическа стабилност, напротив. Лошото в случая е, че не виждаме от действащия политически елит да са си дали сметка, че са изминали 18 месеца в нищоправене. Едни и същи хора говорят по един и същи начин за едни и същи неща. Която и тема да се отвори, всичко се свежда до това кой е по-продажен и по-корумпиран. Имам чувството, че дори да се заговори за Световното първенство по футбол, което за пръв път ще бъде през зимата тази година, отново нашите политици ще го обърнат на това кой е по-продажен и корумпиран и кой на кого какви поръчки изпълнява. Това е устойчива тенденция за начина, по който елитът конструира политическия свят. Все си мислех, че за 18 месеца ще бъде направен опит тази тенденция да бъде променена, но това не се случва. Като гледам как се влиза в тази кампания, ще бъде същото.
Излиза, че сякаш изборите ни се превърнаха в някакъв сапунен сериал.
Има нещо много по-системно в подобен тип оценка. Всеки може да определи жанра според критериите си, но нека да не се залъгваме, едно е сигурно – това не е някаква специфична ситуация. Достатъчно отдавна се написаха много големи книги, които показаха, че има ясна тенденция изборите, вместо да се превръщат от дебат за проблеми и политики, да се превръщат в битка между елити. И второ – колкото по-малко темата с преразпределението на богатството в обществото се засяга в рамките на дадена предизборна кампания, толкова по-ниска е избирателната активност. В този смисъл, има си системни основания за случващото се и затова не е случайно, че много хора предпочитат да не гласуват. Не става въпрос, че са незаинтересовани или деполитизирани, просто разказът, който им се разказва от политическия елит не е този, който искат да чуят.
Дали пък този път кандидатите за власт няма да успеят да мобилизират по-голяма избирателна активност?
Не, не виждам дори някакви опити това да се случи. Забележете само слоганите за кампаниите на водещите партии. „Продължаваме Промяната“ влизат в кампанията с „Да си довършим работата“. Това е нещо средно между онова чувство за превъзходство и универсална истина, което сме виждали дълги години от синя коалиция, ДБ и т.н. плюс „работохолизма“ на ГЕРБ. Нищо ново. ГЕРБ влизат със старото „По-силни от хаоса“. Това е изключително странно, леко езотерично послание. Нищо различно – абсолютна оферта за реставрация на някакъв режим. БСП излизат с някаква „Социална държава“. Убеден съм, че г-жа Нинова няма представа какво значи „социална държава“. За „сигурна“ вероятно има нещо предвид. „Демократична България“ пък продължават с „Довери се на разума“, сякаш в тях е въплътен висшия разум. Това е толкова елитиско послание – и тук нищо различно. Поне на равнище слогани можеха да се потрудят повече, за да си кажем ние, че търсят повече избиратели от, така или иначе, заградените вече електорални територии. Струва ми се, че цялостното поведение е ориентирано не толкова към отваряне на електорални полета и мобилизиране на периферии и тези, които не гласуват, а на сигурно – да си вземем нашето. Това ще е най-проблематично за „Продължаваме Промяната“, защото те нямат собствен електорат. Ще видим какво ще се случи там, те трябва да положат най-много усилия по време на тази кампания.
Щом не ни се предлага нищо различно, тогава какво по-различно очакваме да се случи след 2 октомври? Изобщо може ли да се случи нещо по-различно?
Не може. Няма как. Има някакви надежди за по-висока активност, но дори няма някакъв супер най-нов проект, чрез който доброто в България да възтържествува. На предните избори поне имаше един кандидат-проект, който каза: „Ние сега ще променим нещата“. Но видяхме каква беше мобилизацията, въпреки президентските избори.
Споменахте, че на ПП ще им е най-трудно. А на кой ще му е най-лесно?
Може би на ГЕРБ ще им е най-лесно да правят кампания, защото изкараха някакво време извън властта и сега някой друг може да бъде виновен за това, което се случва. Аз обаче не мисля, че ГЕРБ все още са излезли от политическата изолация. Дори и да спечелят изборите, какво от това? Тогава следва по-трудното.
Да не правим чак толкова дългосрочни прогнози, но дали не е редно да се готвим за избори след изборите?
Възможно е. От политическа гледна точка това е най-логично, но политическият елит, за който си говорим, обикновено слага аритметиката преди политиката. Така че при определена аритметична картина може и да се получи нещо. Но ако аритметиката ще бъде водеща при формирането на мнозинство, значи много сме го загазили. Склонен съм да си представя, че аритметично може да се измисли нещо, но то ще е нестабилно и вероятно ще е за малко.
Интервю на Веселка Иванова
