В случая с руския газов шантаж срещу Европа заплахата въздейства по-силно от самото й изпълнение. Преди няколко месеца Русия беше в позиция да спре 30-40% от газовите доставки за ЕС. Но за да поддържа напрежението, тя трябваше да хвърля съчки в огъня, т.е. – да спира кранчето на все нови и и нови европейски държави и фирми. И Кремъл го правеше.
Огънят на енергийната криза в Европа наистина се разгоря буйно, но не чак толкова, че да обърне курса на Германия и да изпепели санкциите срещу Русия. Сега се оказа, че на Москва не й остават още много подпалки – през август делът на руския газ в потреблението на ЕС и Великобритания е паднал до 10,2%.
Стана ясно, че „Газпром“ няма да възобнови доставките по тръбопровода „Северен поток-1“, който беше спрян за пореден планов ремонт. Той и без това работеше само с 20% от капацитета си още от юли. Така че от началото на този месец делът на руския газ на европейския пазар пада до няколко процента. Кремъл държи все по-малко козове в ръцете си. И това вече се отразява върху цените на европейските хъбове – през тази седмица те падат неотклонно. Вчера нидерландския TTF затвори на 212 евро за мегаватчас за доставка през октомври, фючърсите за зимните месеци са около това ниво, а за септември 2023 г. – 155 евро за мегаватчас.
Потвърждавам прогнозата си от миналия месец, че цените в България ще бъдат най-високи през септември, след това ще започнат да падат, макар че няма да се върнат на нивата от преди година. Но все още не е изключено в нашия регион да кацне „черен лебед“ – Русия да спре газа и за Гърция. Тази заплаха си остава сериозна, докато не заработи терминала за втечнен газ в Александруполис.
Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество
