Хората бяха на белия кон на еуфорията и загубиха сериозните промени. Говоря от времето на прехода до момента. Не се създаде морален минимум, който да гарантира приличието на човешките отношения. Това каза по БТВ актьорът Камен Донев.
Наблюдавам активно живота. В България не помня някой да се е извинил за нещо - да каже: “Скъпи сънародници, извинете, аз сбърках”. Липсва ни вяра, филантропия, чест, достойнство, смелост. Липсва война с предателството. У нас предателството е като течаща вода - свикнали сме с него. В България политикът е човек с костюм, който е объркан и винаги сърдит на някого.
Ние не живеем превантивно, а постфактум, което е глупаво. Те / бел. ред. политиците/ не допускат, че могат да бъдат обучавани, наставлявани или съветвани. Те само заповядват. Имам познати в политиката, но не приятели. Не говоря с тях. Никои от нашите политици не са ме извикали да поговорим за важни теми, дори за едно кафе.
Към сегашния министър на културата проф. Минеков, имам добро чувство. За разлика от онзи предния нелеп човек. Културата е нещо, което е резервен джоб, една допълнителна дреха в гардероба на държавата, която зависи от самата държава дали ще го почиства.
Аз бих приел да съм министър, ако разполагам изцяло с финансовата част на ресора. Иначе - не. Не мисля, че ореолът ми ще се счупи. В природата ми е заложена градивността. Ще оставя нещо хубаво след мен. Много хора са априори обидени и сърдити, но това е техен проблем, не мой. Изкуството е потребност, не мога да каня някой в театъра или операта.
Аз съм щастлив човек и искам да кажа благодаря на хората. Имама нужда от тях и те от мен. Това ме кара да съм по-добър. Смисълът на живота не е наша работа, нашата работа е да го живеем.
