Те, фирмите от пътното строителство и строителството въобще могат много неща. Могат да печелят солидни обществени поръчки. Могат да получават милиони авансово за още несвършена работа. Могат някои да пренасят пари в куфари и сакове. Могат да протестират на жълтите павета за още и още пари.
Някои от тях владеят техниката да пълнят чекмеджета с пачки и кюлчета. Тяхната Камара може да отстоява интересите им и да заплашва. Могат да строят качествено, но по-често виждаме обратното. Могат да си купуват майбаси и мазерати, имения в чужбина, самолети и хотели. Всичко това те могат.
Но не могат да изпратят техника и хора, някой лев и материали на потъналите в кал от пороите и почернени от мъка хора в Карловско. Да имаш повече, отколкото могат да похарчат и внуците ти и да не отделиш за хората в удавените села... За какво безсърдечие и отсъствие на съпричастност става дума…
Причината е ясна: няма далавера.
След месец обаче ще ги видим отново в центъра на София и да блокират пътища с искания за още милиони.
Емил Азар
