Основна идентичност на левицата е борбата за равенство. Равенство във всичките му форми, но най-вече социално. Още от създаването на българската социалдемокрация в края на 19 век – 1891 г., борбата за правата на жените е една от характеристиките на нашата партия. Днес някои може да смятат, че те са гарантирани, но това не е така. Виждаме как наслагването на кризи - енергийна, икономическа и глобална заради войната в Украйна, високата инфлация и несигурността, изостря неравенствата, особено в държави като България. Хората се мятат в тревожност как да закърпят бюджета, как да изпратят децата си
Така лидерът на европейската левица Сергей Станишев откри конференцията „Овластяване на жените“, организирана от ПЕС-Жени и Обединението на жените социалистки (ОЖС) в БСП в Пловдив.
Той сподели, че често го питат за най-тежките политически битки, които социалистите са водили на европейско ниво през последното десетилетие. „Бих откроил борбата за излизане от политика на остеритет и затягане на коланите, наложена от десните в Европа; Плана за възстановяване след пандемията от Ковид-19; борбата за Младежка гаранция и срещу насилието над жени. Изненадваща за мен обаче е ожесточената съпротива, която срещаме по политическата битка за равноправие на жените. Защо? Крайнодесните националистически партии използваха тази тема за много по-широк дебат между тях и либералите за традиционните семейни ценности и разказите за доброто старо време. Все едно тогава мъжете винаги са били джентълмени, а жените са имали всички социални права – да учат в университети, да гласуват, да намират работа и да бъдат платени достойно. Но както знаем, това изобщо не е така. Именно социалистическата идея се е борила за равноправието на жените - 8 март не е ден на мъжката галантност, той е ознаменува политически битки.“
Станишев припомни, че едно от ключовите условия на социалистите през 2019 г. за подкрепа на Комисията „фон дер Лайен“ е било представянето на цялостна европейска стратегия за равенство между половете в ЕС. „Днес тя е факт. И съм особено горд с успешните кампании на ПЕС-Жени през годините, както и от добрата работа на еврокомисаря от нашето политическо семейство с ресор „Равенство“ Хелена Дали. С общи усилия вече се осъществяват дългогодишни приоритети на лявото политическо семейство. Но много въпроси остават нерешени. Разликата в заплащането между жените и мъжете в ЕС е 14%, а в България между 13 и 15%, т.е жените работят над два месеца безплатно. Разликата в заетостта на ниво ЕС също е значителна – 79% сред мъжете и едва около 67% за жените, а те са все по-добре квалифицирани. Не можем да оставим тези проблеми само на нивото на икономиката. Въпросите за неравенствата са политически, а не икономически. И ако не ги решим сега, при всяка следваща криза ще са още по-крещящи."
Президентът на ПЕС-Жени Зита Гурмай поздрави българските социалистки във видео обръщение. „Разликата в заплащането между мъжете и жените е разочароваща и несправедлива. След два месеца - през ноември, ще честваме Европейския ден за равно заплащане, заедно с всички наши организации в партиите от лявото политическо семейство. Това е ден, който символно показва, че след него на практика жените работят безплатно до края на годината. Наистина ни е писнало. Искаме да променим това сега, а не утре.“ “Има въпроси, по които само жените могат да изкрещят. Чуваме, че сега се анонсира евентуално дистанционно обучение за децата, за да сме солидарни с енергийната криза. Има реална опасност ние като жени да платим социалната цена от последиците от войната, кризите и инфлацията. Не бива да го допускаме.“, призова в своя анализ председателката на ОЖС в БСП Дора Янкова.
В отделните панели на конференцията се включиха представители на институции и неправителствени феминистки организации, синдикалистите Ваня Григорова и Виолета Иванова, председателят на „Балкански институт по труда и социалната политика“ Иван Нейков, Харалан Александров, социален антрополог, политолозите Страхил Делийски и Татяна Буруджиева, кметът на Троян Донка Михайлова, Марина Кисьова Де Хеус, изп. директор на Фондация „Екатерина Каравелова“, Леа Вайсова и Стоянка Енева от Левфем. По време на форума бяха представени и актуални социологически проучвания по темата, проведени в България. Според данните на Изследователски център "Тренд" мнозинството (близо 86%) подкрепят идеята за една и съща позиция жени и мъже да получават еднакво заплащане, но само 40 процента вярват, че мъжете и жените в България са с равни възможности за кариерно развитие.
„Жените са 51% от българското общество и те в личен план, както и държавата, са инвестирали много в образование и в професионално развитие, а заемат малко над 13% от всички ръководни длъжности. Става дума за систематичен проблем. Инвестираме огромни ресурси – национални и лични в образованието на жените и после използваме 1/5 от този капацитет. Това е проблем на обществото, не е проблем на жените. Той има и днешни измерения – ако приемем, че според социолозите шест партии влизат в парламента, това означава, че имаме 186 водачи на листи. От тях 36 са жени – под 19%.“, посочи в изказването си Иван Нейков. Според Виолета Иванова от КНСБ и Ваня Григорова от КТ "Подкрепа", ако жената няма еднакви условия и равнопоставеност на пазара на труда, това води до разлики в заплащането, а оттам до нарастване на бедността. По данни на КНСБ средната работна заплата за жените е с 265 лв. по-малко от тази на мъжете в България, а пенсията – със 129 лв. „Липсата на достатъчно места в общинските ясли и детски градини пряко рикошира върху жените – след втората година майчинство жените са принудени да използват неплатен отпуск, почасово работно време, а не малко дори напускат работа. Този процес акумулира класически патриархален модел в обществото. Не може да си говорим за еманципация без да говорим за ролята на държавата и предоставянето на публични базови услуги.“, заяви Леа Вайсова от феминистката организация ЛевФем.
В последния ден от конференцията участниците дебатираха и участието на жените в политиката. "Използваме военни метафори за политиката – тя обикновено е война, битка, и страните в нея печелят или губят. Или пък я сравняваме с мъжки спортове, често с футболен мач. Цялата ни представа за държавата е за строго йерархична структура, с почти военен ред. Заради тези възприятия, жените изначално са на резервната скамейка в политиката.", коментираха Страхил Делийски и Харалан Александров. Конкретен пример даде Донка Михайлова, кмет на община Троян, посочвайки, че Министерството на образованието в България е на 143 години, а само в 3 от тях начело е била жена. "Разглеждайки листите на парламентарно представените партии на миналите избори за град Пловдив, установих, че в тях няма жени на първите пет позиции. В листите за предстоящия вот има леко подобрение и от 11 мандата Пловдив е с шанс да има една жена в парламента. Това безспорно е препятствие пред участието на жените в политиката.", сподели Марина Кисьова от Фондация "Екатерина Каравелова".
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
