Съединението, освен всичко друго, напълно обърква дотогавашната представа на българина за политика, тъй като политическият елит у нас е разделен по темата. Оттогава до днес българското общество се разделя на русофили и русофоби. Това заяви пред БНТ президентът в периода 1997-2002 г. Петър Стоянов.
„Не бих казал, че историята се повтаря - моето недоумение идва от това, че почти 140 години след Съединението продължаваме да си задаваме един и същи въпрос – за отношението към Русия“, добави той.
Според него днешната национална кауза не е толкова романтична, колкото е била каузата за Съединението.
„Днешният национален идеал е по-висок стандарт, добър и сигурен живот за българските граждани, със съзнанието, че живеят в една държава на справедливостта и на върховенството на закона. Може да звучи клише, но ако ние постигнем този скучен наглед национален идеал, ние се превръщаме в онези държави, към които днес емигрират нашите млади хора“, каза президентът.
„Първата и най-важна очевидна последица от Съединението, че ние осъществяваме част от националния си идеал“, отчете той.
„Съединението има много голямо значение и за самочувствието на българския народ, защото това е първото голямо изпитание пред новата българска държава, пред Княжеството и след това - пред обединена България. Тогава нашият национален елит се справя блестящо - и в дипломатическо, и във военно отношение. С победата на България при Сливница се подпечатва актът на Съединението“, обясни Стоянов.
„Националният елит включва в себе си и политическия елит, но включва също така интелектуалци, журналисти, писатели, видни хора“, подчерта той.
Според него националният елит живее с чувството, че има отговорности - преди всичко към нацията: „Това не може да се изисква от останалите хора, които имат чувството, че живеят само с права“.
