Кал до небето. За хората от Каравелово, Богдан, Столетово, Розино, Трилистник и Слатина днес съвсем не е празник. Домове, мечти, живот – всичко там е потънало под вода и затрупано от дървета.
Днес животът на хората в Карловско е в калта – дълбока, твърда, тежка и лепкава. На днешния 6 септември тези хора нямат нужда от високопарни думи, предизборни послания и обещания. Нямат нужда от състрадание. По случай празника имат нужда някой да им помогне да изровят надеждите си изпод смърдящата тиня.
И навярно някакво малко чудо се случва. Обикновеният българин носи добра душа. Доброволци се стичат към карловските села – здрави, яки мъже и жени с големи сърца. Смразяващо страшно, но едновременно стоплящо. Това е то, съединението. В трудни моменти да сме силни и подкрепящи. Да ринем кал. Заедно. И с ръцете, и с мислите си.
Защото Съединението ще има смисъл само тогава, когато с общи усилия искаме да излезем от калта. Днес повече от всякога се нуждаем от такова съединение.
Ала ми минават и някакви страшни мисли… Ами, ако в кал потъне парламентът, ще се наеме ли някой да я изрине? Защото с лопати и ботуши е малко по-трудно, отколкото с лъскави куфарчета и изгладени костюми. Чакай… дали пък вече не е късно, може би Народното ни събрание вече е потънало и червеи са се завъдили. Жалко за „табелата“ „Съединението прави силата“, „ръждясала“ от влагата.
Е, за парламента сигурно все ще се намери някой. Нали избори идат... Ала днес в Карловско има още много кал, вода, боклуци и най-вече много човешка мъка и безсилие пред стихията! Ако отивате там, празни надежди не носете, само ръкавици, гумени ботуши и лопата си вземете.
Веселка Иванова
