85% от предтавителите на бизнеса у нас смятат, че в процедурите по обществени поръчки има некоректни практики и корупционни отношения.
Това се казва в доклад на Българската стопанска камара БСК за достъпа на малките и средните предприятия до обществени поръчки, подготвен по проект на фондацията "Фридрих Еберт" в София.
Методологията на направеното изследване обхваща разпространяване на анкетната карта сред 5000 предприятия, активно участващи в процедури за възлагане или изпълнение на обществени поръчки, чрез писма и по електронна поща.
Данните в него сочат, че 70 % предприятията конкретно са се сблъсквали с некоректни отношения в процедурите по обществени поръчки.
Изпълнителите и кандидатите за изпълнители на обществени поръчки (55% от анкетираните) считат, че досегадействащият Регистър за обществените поръчки не предоставя необходимата пълноценна информация. В него не се отразяват навреме постъпилите обяви и сключени договори или те въобще не постъпват. Няма достатъчна информация, която чрез своята публичност да предпази участниците от корупционно поведение.
Основните препоръки, които са направени от анкетираните, включват искането да се огласяват и да бъдат публично достъпни данните от ценовата и техническата компонента на офертите (78% от анкетираните), както и да бъде предоставяна в Регистъра на обществените поръчки пълна информация за всички кандидати, участвали в процедурата (67%).
Бизнесът иска и да се разширят възможностите за използване на интернет-средата и електронните процедури (e-Procurement 45%), както и да се публикуват добрите практики и отговори на актуални въпроси на страницата на Агенцията по обществени поръчки (85%).
Най-честото нарушение при подготовката на заданията е насочването на техническите изисквания към участник, който ги изпълнява в най-пълна степен. Важно в случая е да се осигури участието на представители на браншови организации с цел гарантиране на техническа прецизност, а така също и контрол от страна на оторизираните институции.
При оценката на офертите най-често се използват паразитни, по правило неизмерими количествено критерии, позволяващи субективна оценка. Липсата на точна методика за съответствие на показателите на всяка оферта с получената теглова оценка е "сигурен" инструмент за насочване на избора към определен кандидат.
Ясните, еднозначно определени критерии с обосновани тегла, както и алгоритмизацията на оценката за съответствие, са условия за ограничаване на нарушенията.
Упражняването на контрола върху изпълнението е важно преди всичко за ограничаване на случаите, когато печели кандидатът с най-ниска цена или даже най-ниска икономически обоснована цена, като това е резултат на договаряне с възложителя за неизпълнение на част от дейностите или не влагане на материали с необходимото качество.
