Новите лица в политиката, които не би трябвало да са пряко свързани със статуквото /ГЕРБ и ДПС/, въобще не се заинтересуваха от несъстоятелността на КТБ. Аз съм писал голям сигнал от над 100 страници с приложения доказани престъпления на синдиците на банката. По него не реагира тогавашният служебен премиер Стефан Янев, не реагираха след това и редовното правителство. Това каза за „Фокус“ банкерът Цветан Василев.
„Моите колеги от Съвета на директорите на банката Георги Христов и Георги Здравков написаха редица доклади за други престъпления на синдиците – реакция никаква. На нас ни беше отговорено, че предвид сложната подчиненост на Фонда за гарантиране на влогове, министърът на финансите, на който Фондът е подресорен - вие предполагам си спомняте фанфарите, с които тогавашният министър на финансите влезе в сградата на КТБ заедно с тогавашния шеф на Фонда за гарантиране на влоговете, а сегашен подуправител в Банков надзор Радослав Миленков, се оказа, че всички служебни, пък и редовни министри на финансите, отказаха да направят разследване на дейността на синдиците. Независимо от нашите твърди доказателства за тяхната престъпна дейност. А пък на всичко отгоре Закона за кредитните институции позволява на министъра на финансите и да ги смени, само че той не си направи този труд“, обясни Василев.
„Всички служебни и редовни министри на финансите от правителството на Стефан Янев досега отказаха да обърнат внимание на сигналите за безобразията в Корпоративна търговска банка. Бих искал наивно да вярвам, че не са разбрали значимостта на случая на „КТБ“. В последната управленска коалиция има и съучастници в погрома на банката. БСП на Сергей Станишев беше съучастник, както и „Да, България“. Да не говорим за партията на Слави Трифонов, пряко обвързана с виновниците за разгрома на КТБ“, заяви той.
„Определено съм разочарован от поведението на Асен Василев, защото наред с абсолютно лекото, лежерното отношение към нашите сигнали. Той не пожела да предостави споразумението с Оманския фонд, който също беше много сериозно разтръбяван като огромен успех на българската държава от т.нар. оттегляне на този фонд от арбитража във Вашингтон. Те не посмяха да представят нито на нашите адвокати това споразумение, нито пък на Съда в Страсбург, където ние го изискахме, след като то беше споменато в защитата на държавата. Така си останахме в Съда в Страсбург без Оманското споразумение, както и без тези три фамозни консултантски доклада на трите компании“, поясни Василев и добави: „Съдът също не прояви никакъв интерес“.
„Тези хора искат да избягат от темата „КТБ“, това е омерта“, убеден е Цветан Василев.
„Тръгнаха да свалят Гешев по най-тъпия начин“, добави той.
„Достатъчно много хора са оплетени в престъпното умишлено фалиране на КТБ“, твърди Василев. Банкерът обаче се чувства удовлетворен от решението на ЕСПЧ и спечеленото дело срещу НАП: „Когато чакаш достатъчно дълго, труповете на твоите неприятели ще минат по реката“.
„ЕСПЧ осъди България като неправова държава. Мнозина ще кажат, че това не е първото подобно осъдително решение, подобни са случаите с „Капитал Банк“ и Международна банка за търговия и развитие. Но ето къде е съществената разлика – двете банки, за които споменах преди това, бяха със затихващи функции, с обрани препоръки от страна на Банков надзор за увеличаване на капитала и прочие, и прочие. КТБ беше работеща банка, която беше умишлено съборена с една оркестрирана от медиите атака, водена от прокуратурата на Р България. На КТБ така и не беше направен одит според изискванията на Закона за кредитните институции. Ще ми е много интересно да видя каква ще е реакцията сега и на БНБ, и властите в България. На тяхната съвест лежи това, че лицензът на КТБ е отнет незаконно“, категоричен бе банкерът.
„Господата, организатори на атаката срещу банката са разчитали на една фигура в Закона за кредитните институции, наречена Специален надзор, при която евентуалното подаване на искане от страна на директорите и управляващите банката за подобна фигура, целяща спасяване от фалит, са смятали, че това нещо ще им позволи да лишат управляващите и собствениците на банката от право да защитават лиценза на банката през съответните административни съдилища в България. Много са се объркали“, заяви той.
„Опитвали са се да поставят тази клопка. В този план със сигурност участват тогавашното ръководство на БНБ – Иван Искров, тогавашният вицеуправител на БНБ Димитър Костов и други лица. Малко известен факт е, че на 19 юни, един ден преди поставянето на банката под специален надзор, при мен във Виена дойде тогавашният главен изпълнителен директор на банката Орлин Русев. Целият припотен, изпотен, с гореща молба да се съглася изпълнителните директори да поискат специален надзор от БНБ, вместо това да направи самото ръководство на БНБ, виждайки, че изкуствено насадената паника от медиите в страната, както и от публичните действия на прокуратурата, доведоха до страхотен хаос сред вложителите на КТБ. Тогава аз трябваше да избирам между вероятността банката да фалира поради невъзможност да изпълни всичките наредени плащания, което беше съвсем реално, и да бъде поискан Специален надзор, който според логиката и философията на БНБ, представена и защитена също така пред Европейска централна банка, означаваше да се даде възможност най-напред на нейните акционери, а след това и на други инвеститори да оздравят банката“, разказа Василев.
„Точно поради тая причина и надявайки се, че съдът с лека ръка ще приеме, че нямат правен интерес нито мениджърите, нито акционерите, те не направиха одит, съобразно изискванията на Наредба 8 на Закона за кредитните институции. А направиха една пародия от методически доклади на три консултантски компании, действащи в България – „Делойт“, „Ърнст енд Янг“ и „Алфа Консултинг“, които доклади, широко размахвани само като резултати, никога не бяха показани на широката публика, нито на българския съд, нито на Съда в Страсбург“, подчерта бившия собственик на КТБ.
„Докладите бяха размахвани заради огромните дупки от 4 милиарда и не знам още колко си стотин милиона. Приложената методика първо не съществува никъде и не е прилагана никъде, не е била съобразена и с действащия закон. А пък да не говоря, че основният подход в тази методика е бил има или няма кредитни досиета, на база на които са извършвани провизиите. Тези кредитни досиета, за които ако си спомняте и вие, и вашите слушатели, също бяха разнасяни по медиите. Били откраднати, били скрити от мениджмънта на банката – от мен, пък след това огромната част от тези кредитни досиета се оказаха налични в досието по наказателното производство“, припомни Цветан Василев.
„Лицензът на КТБ е отнет незаконно и ние ще си търсим правата по законите на България за компенсиране на щетите и вредите както за собствениците, така и за мениджърите на насилствено ликвидираната банка“, категоричен бе банкерът. „Нашите адвокати работят в момента по механизма по който се бъдат подадени съответните искове към държавата“, добави той.
Според Василев причините за атаката на КТБ са две: „Едната – страхът на статуквото от мен, защото очевидно аз не бях системен играч, колкото и да ми приписваха връзки с този и онзи. Наред с това много сериозна причина е изключително ценният инвестиционни портфейл на банката, включващ компании над 1 млрд. и 700 млн. евро“.
Организаторите на атаката срещу банката са разчитали на фигура в Закона за кредитните институции, наречена Специален надзор.
„Не е моя работа аз да преговарям с новите собственици, това е проблем на държавата. Ние ще осъдим държавата, а тя, ако има желание и воля, нека да си търси компенсации от новите собственици, както и тези, които са продали банката на безценица“, заяви Цветан Василев.
