Кой допусна г-жа Митрофанова на празника на Съединението? Това е не просто конфузно и малодушно, а направо скандално. Защото руската посланичка отдавна трябваше да бъде изгонена от България.
Дори „скандално“ не описва по достатъчно убедителен начин решението на руската посланичка Митрофанова да се яви на тържествата за Съединението в Пловдив. Човек се чуди откъде да започне…
Нека на първо време да изброим неизчерпателно няколко факта: През 1885 година руският император Александър III никак не се радва на Съединението, дори напротив.
За разлика от категоричната позиция на британците, руснаците го усукват. Та така и до ден-днешен със суверенитета на България.
Ограничен суверенитет
„Курица не птица, Болгария не заграница“ – тази геополитическа селскостопанска мъдрост явно важи както през 19-ти, така и през 20-ти, че и през 21-ви век. Задунайската губерния или брежневският „ограничен държавен суверенитет“ - позицията на Москва към България винаги се е свеждала и се свежда до едно и също: някакъв малък, страхлив и неграмотен народец, който живее на много важна за нас територия.
По същата тази причина г-жа Митрофанова доскоро държеше под крилото си 70 руски граждани, които суверенната българска държава изгони като шпиони. По същата причина руската държава и нейните енергийни пипала се опитват да задушат българската икономика.
По същата причина Москва обяви България за вражеска страна – нищо, че в сладникавия, сантиментален разказ за българо-руските отношения България се води „малката сестричка“.
Изброяването на фактите може да продължи още произволно дълго. Например с кръвожадните съветски паметници, построени главно с безплатния труд на български трудоваци и инсталирани из цялата страна в прослава на жестоката съветска окупация след 1944 година. Или пък с дейността на съветските „съветници“ и на КГБ в НРБ и с пълната икономическа зависимост на тази полусуверенна държава от Съветския съюз.
Недомислие или конспирация?
Фактите са известни. Не е известно обаче защо г-жа Митрофанова беше допусната, ако не и поканена на тържествата в Пловдив. Всъщност тя отдавна трябваше да бъде обявена за персона нон грата и изпъдена от България.
А да я допускаш до празника на Съединението – това звучи като поредната „българска работа“: конфузна, недомислена и малодушна. И то в едно по-благоприятно тълкуване. Защото по-неблагоприятното ще открие конспирация.
В момента Русия твърди, че в Украйна воюва срещу НАТО. България членува в НАТО, тоест – Русия воюва и срещу България. Нима при това положение на руската посланичка ѝ се полага тържествено място зад гърба на българския президент?
Явно не. Сега остава да научим и кой е отговорен за този огромен гаф.
