Месеци наред градските площади в цяла Европа бяха сцена на разтърсващи разкази на очевидци за войната в Украйна. Чуваха се призиви за изпращане на оръжие срещу колониалното завоевание и обединение на обществото, което да помогне. Миналият месец такава демонстрация се проведе и в Берлин, но с една важна разлика - протестиращите не бяха с цветовете на Украйна, а с тези на отцепническите, подкрепяни от Кремъл републики Луганск и Донецк. Целта на мрачните им предупреждения не беше Русия, а Съединените щати.
Клаус Хартман, лидер на социалистическата Лига на свободомислещите се оплака пред граждани в Германия, че Берлин е станал повече от "васал" на САЩ в Украйна и на други фронтове.
Би било изкушаващо да отхвърлим подобни настроения като блуждаене на политическите маргинали. Но тъй като войната в Украйна се проточва и европейците все повече усещат тежестта на по-високите цени на енергията и забавящата се икономика, периферията бързо пълзи към центъра.
Колко точно бързо се случва това пълзене стана ясно през последните дни, когато хиляди демонстранти от крайната десница и ляво излязоха по улиците в Чешката република и Германия, за да протестират срещу растящите цени на енергията, НАТО и подкрепата на Запада за Украйна. Само в Прага около 70 000 демонстранти участваха в протест в центъра на града в събота. Хиляди други се събраха в германските градове Лайпциг и Магдебург в понеделник, вслушвайки се в призивите на екстремистки партии да повторят гражданските вълнения, които свалиха комунистическата диктатура в Източна Германия.
Назряващата буря изправя евролидерите пред трудната истина - Кремъл продължава да държи позициите си в своята дългогодишна война срещу демократичните основи на Европа.
Русия работи за подкопаване на общественото доверие в демократичните правителства от години с токсичен коктейл от дезинформация в социалните медии и политически уловки, главно чрез подкрепата си за маргиналните елементи, които сега подклаждат протестните движения. Основната цел на тези усилия не е да превърнат европейците в поддръжници на Русия (въпреки че Кремъл би приветствал това), а по-скоро да поляризират и дестабилизират западната политика до такава степен, че избирателите да не знаят на какво да вярват.
Зимата ще бъде дълга
Ето например политическите трусове в България. Миналия месец президентът Румен Радев назначи служебно правителство, което иска да договори нова сделка за доставка на газ от "Газпром". Докато този ход предизвика улични протести на онези, които се противопоставят на запазването на енергийната зависимост на България от Москва, мнозина в страната, която има дълбоки културни и исторически връзки с Русия, го приветстваха.
Подобна картина се появи в Унгария, където Виктор Орбан, вечният bête noire (черна овца) на ЕС, даде да се разбере, че няма намерение да прекъсва всички връзки с Русия. Тази седмица Орбан, който каза, че Украйна не може да спечели войната, заплаши да блокира подновяването на някои европейски санкции срещу Русия, ако трима олигарси не бъдат извадени от списъка.
Унгарският лидер бързо отстъпи, но след няколко седмици лудориите на Орбан може да са най-малкото притеснение на Европа. Лидерите на Европейския съюз се подготвят за резултатите от изборите в Италия в края на месеца, като се очаква крайнодесните партии да спечелят достатъчно подкрепа за формиране на коалиция.
Изборите в Италия може да променят играта в Европа.
Въпреки че Джорджа Мелони, лидер на постфашистката партия "Братя на Италия", която се очаква да спечели изборите, беше критична към руската инвазия и подкрепя военната помощ за Украйна, нейната вероятна коалиция включва някои от най-приятелските политици в Европа на Путин - като Матео Салвини, лидер на крайнодясната "Лига", и Силвио Берлускони, трикратният министър-председател, който веднъж подари на Путин завивка с изображение в реален размер на двамата, които се ръкуват.
Дали Мелони, която през 2018 г. отпразнува преизбирането на Путин като "недвусмислена воля на руския народ“, ще запази позицията си спрямо Русия пред обществения натиск за по-мек подход, далеч не е сигурно.
Въпреки че европейците като цяло отхвърлиха наратива на Русия пред лицето на ужасите от войната в Украйна, проучванията в региона показват, че тяхната решителност отслабва. В най-големите страни в региона (Германия, Франция, Обединеното кралство и Полша) жителите вече са по-притеснени от битовите си разходи, отколкото от войната, показва проучване на YouGov от този месец.
Във Франция 40 процента от населението би подкрепило връщането на движението на Жълтите жилетки - демонстранти заливаха седмици наред улиците на страната през 2018 г. с искания за "икономическа справедливост". На този фон изглежда неизбежно европейските лидери да бъдат изправени пред нарастващ натиск за облекчаване на санкциите срещу Русия. А времето е настраната на Москва във всеки смисъл на думата.
Температурите падат през следващите седмици и месеци с наближаването на зимата и европейците ще започнат да усещат тежестта на нарастващите цени на природния газ, които почти се утроиха през последната година. Въпреки че санкциите не са единственият фактор, който повишава цените на енергията, те изиграха роля, особено що се отнася до решението на Москва да задуши потока на природен газ за Европа, който преди това представляваше повече от една трета от доставките за блока.
Зловещо напомняне за тази реалност дойде в социалните медии тази седмица с видео, показващо как служител на "Газпром" изключва газов кран, последвано от сцени на брулен от вятъра снежен пейзаж и европейски столици, включително Брюксел. Не е ясно кой е публикувал видеото, което е нагласено на руската народна песен "Дълга зима“, но посланието е ясно.
"Опасност за целия свят"
Засега европейските лидери остават единни относно санкциите, но пукнатините в тази подкрепа стават все по-очевидни с всеки изминал ден.
В страни със силни популистки движения фронтът срещу санкциите набира инерция от седмици. В Австрия, където проруската крайнодясна Партия на свободата е мощна сила, 40 процента от населението не подкрепя санкциите на ЕС срещу Москва, според проучване, публикувано в края на август. Дори управляващата дясноцентристка Народна партия е разделена, като влиятелни регионални лидери открито поставят под въпрос продължаващата подкрепа на федералното правителство за мерките.
В Италия обществената опозиция срещу санкциите е още по-силна, като 51 процента от населението подкрепя вдигането им, за да облекчи икономическия натиск, според проучване на Termometro Politico, публикувано в събота.
В неделя самият Салвини публикува своя снимка, на която стои на Червения площад в Москва с тениска на Путин, и призова Запада да преосмисли своите санкции срещу Русия.
За целите на Путин Европа, която е против санкциите, е също толкова добра, колкото и тази, която е проруски настроена. Това обяснява усилията на Русия през последните дни да обвини за спирането на газа западните санкции, които според анализаторите успяват бавно да задушат икономиката на страната, въпреки че тя продължава да се радва на неочаквани печалби от продажбата на петрол. Путин призна това в сряда, като нарече тактиката на Запада "опасност за целия свят“.
Освен санкциите, Европа все повече е разделена по въпроса докъде да стигне, за да подкрепи Украйна финансово. В Западна Европа 40 процента от населението подкрепя изпращането на оръжие и финансиране на Украйна, според проучване, публикувано тази седмица от фондация "Отворено общество". Въпреки че това е по-високо, отколкото в други части на света, далеч не е ясно мнозинство.
Докато подкрепата за Украйна на този фронт остава най-силна в балтийските страни и Полша, много политици в Западна Европа продължават да призовават за предпазливост, особено когато става въпрос за военна помощ.
Гореща есен за протести
Никъде дебатът за Украйна не е по-емоционален - или по-последователен - отколкото в Германия. За Украйна продължаващата подкрепа от страна на Европа е от съществено значение в нейната битка. Москва също знае това. Точно поради тази причина Русия да размъти водите там, очевидно с известен успех. Близо 80 процента от германците смятат, че Западът трябва да търси мир в Украйна, според проучване на RTL, публикувано миналата седмица. И повече от 60 процента казват, че тяхното правителство не трябва да изпраща допълнителни тежки оръжия.
По-непосредствено безпокойство обаче е икономическото въздействие на войната. Въпреки че около половината германци казват, че са готови да издържат на повече икономически трудности, за да подкрепят Украйна, другата половина е скептична. Две трети прогнозират, че солидарността на Германия с Украйна ще се разсее, тъй като цените продължават да растат.
Ако това се окаже вярно, политическата периферия на Германия ще се върне по улиците, опитвайки се да се възползва от промяната в настроенията с призиви за отваряне на спорния газопровод "Северен поток 2" и край на войната.
Докато лоялните на Кремъл привърженици в германския парламент имат фундаментални разногласия по отношение на политиката, те са обединени в противопоставянето си на войната и афинитета си към Русия. И въпреки че кризата все още не е увеличила резултатите им в социологическите проучвания, и двете партии виждат възможност да се възползват от нарастващото неразположение.
Трипартийната коалиция водена от социалдемократите на канцлера Олаф Шолц се притесни достатъчно, за да прокара пакет от 65 милиарда евро за спешна помощ след преговори, продължили цяла нощ. Не е сигурно обаче дали това ще успокои икономическите тревоги на германците. Икономистите прогнозират, че повишаването на инфлацията ще струва на германците допълнителни 200 милиарда евро през следващата година, което предполага, че пакетът може да се провали доста.
превод и редакция: Джесика Вълчева
