„Кралицата въплъти мита за добрия монарх. Не просто монарх, а цяла епоха, както Байдън я определи. Изключително влияние, защото надхвърля политическите предпочитания. В нейното забележително историческо в британската история 70-годишно управление тя работи с 15 премиери и с 14 американски президенти“, коментира международният анализатор и политолог проф. Анна Кръстева.
Според нея ще запомним кралицата с въплътения от нея специфичен модел на лидерство, който е антитеза на политическото, защото нейното лидерство е като скала, с устойчивост в неустойчивото време, което е носител на непреходни ценности.
„Ако всички политици разединяват, защото изразяват определени възгледи, тя олицетворяваше и осъществява това обединение на нацията. Тя е една голяма загадка. Британците я обичат, именно защото тя изразява най-високото в техния дух, защото не се води по общественото мнение за разлика от всички политици“, твърди проф. Кръстева пред Bulgaria ON AIR.
На въпроса кои са най-знаковите моменти от историята на кралица Елизабет Втора, анализаторът отговори, че тя не е политик, който решава кризи, а забележителното е, че на крехката възраст от 25 години поема властта, успява да преведе с умереност, балансираност, дистанцираност през важни моменти като референдума в Шотландия, където тя едновременно казва и не казва своята позиция, но нейната много по-фина политическа игра е да стимулира хората, без директно да ги направлява.
„Тя е дала на цялата политическа класа мастърклас по непредсказуемост. Никой не знае нейните лични възгледи. Публиката я вижда, но не я чува. Монарх, който след 70 години управление 2 дни преди кончината си даде мандата на Лиз Тръс. Последните думи на Борис Джонсън в неговия екстравагантен медиен стил са: „отивам при кралицата“, посочи политологът.
Проф. Кръстева заяви, че кралица Елизабет е световна величина, за разлика от сина си Чарлз Трети, и ще му е нужно време да се докаже. Първото, което се очаква от него, е да наруши това табу и да се оживят дебатите за монархията, за нейната отчетност, за нейното място в демокрацията, за привилегиите, които се ползват. Според нея Чарлз няма тази харизма, енигма, сила да привлича с личността си и тези, чиито възгледи са против монархията.
