Русия ги определи като заплаха за сигурността: кои са „Белингкат“, как се финансират и каква е мотивацията им да продължават да разследват? Христо Грозев разказва.
„Адреналинът“ и „усещането, че можеш да направиш нещо, което правоприлагащите органи не правят“ - така българският журналист Христо Грозев описва причините да продължава с разследванията, разобличаващи лъжите на властимащите, пише DW.
Агенция Франс Прес (АФП) разказва за „Белингкет“ - групата разследващите журналисти, част от която е и Грозев. Те са известни с разкриването на злоупотребите и престъпленията, които руски агенти вършат в Европа. Сред особено важните им разкрития са тези за участието на разузнавателните служби на Кремъл в отравянията на опозиционера Алексей Навални.
„Най-големият кошмар на Кремъл“
„Когато всеки ден руски граждани те спират на улицата и ти благодарят за това, което правиш, мисля, че това е достатъчно, за да продължиш“, споделя Христо Грозев. В разговор с АФП Грозев определя „Белингкет“ като „най-големия кошмар на Кремъл“, но подчертава, че Русия не е била основният фокус на работата им.
„Днес в Русия се извършват много правителствени престъпления и затова голяма част от нашите разследвания са насочени към Русия“, казва той. „Но се опитваме да обръщаме еднакво внимание на лошите играчи, независимо откъде идват те“. Като потвърждение за тази теза Грозев посочва разследванията за войната в Сирия, европейската полицейска агенция Европол и други в Гърция, Турция, Унгария, както и такива за крайната десница в САЩ и Европа.
„Белингкет“ е основана през юли 2014 г. от британския блогър Елиът Хигинс и група интернет „нърдове“, разказва Грозев, който се присъединява към тях по-късно. Те използват свободно достъпна информация - от сателитни снимки до телефонни указатели - за да събират доказателства за неправомерни действия. Работата им по случая със свалянето на полет MH17 на авиокомпания „Малайзия Еърлайнс“ над Украйна през 2014 г., при което загинаха 298 души, спечели похвали по целия свят. То привлече и вниманието на Кремъл към групата.
Разследващият колектив тогава събра снимки, видеоклипове и публични документи, които подкрепят версията, че самолетът е бил свален от руска ракета, изстреляна от район в Украйна, контролиран от проруските сепаратисти.
Войната в Украйна и отравянето на Навални
Оттогава групата продължава със своите разследвания и идентифицира руски агенти, отговорни за отравянето на опозиционера Алексей Навални, както и на други хора. „Белингкет“ разкри предполагаеми военни престъпления в Украйна и помогна с работата по много други скандали.
Един от основните акценти на журналистите в платформата в момента е войната в Украйна, където техният подход е двупосочен. Грозев уточнява, че първият използва журналистически методи за разобличаване на невярната информация, а другият включва събирането на доказателства за военни престъпления за евентуалното им използване в съда.
Базираната в Нидерландия платформа, чието име идва от приказка, в която мишки обединяват усилия, за да окачат звънче на врата на котка, често се оказва мишена за Кремъл. Наскоро Русия я определи като заплаха за сигурността и я определи като „нежелана“.
Как се финансира организацията?
Една от основните линии за атаките по „Белингкет“ е обвинението, че групата е финансирана от западни правителства и неправителствени организации и особено от американския Национален фонд за демокрация (NED). Грозев коментира, че в ранните си години колективът е получавал пари за обучение от неправителствени организации в САЩ, но по-късно е решил да прекрати тази практика.
Той посочва, че от миналата година „Белингкет“ не е получавал средства от правителства и вместо това разчита на даренията на по-малки спонсори. „Повечето от нашите контрагенти са частни лица, които отделят между 100 и 5000 евро“, казва журналистът.
Нишата на Белингкат
Грозев разказва и за правните трудности, с които се сблъскват. „Международното право е с ограничени възможности, защото изхожда от предложението, че правителствата се грижат за своите граждани“, смята той.
Дори трибунал като Международния наказателен съд, който търси отговорност от отделни лица, а не от държави, отдавна работи трудно заради разногласията относно правомощията му да разследва. А националните правителства са ограничени заради идеята за национален суверенитет, според която ако дадено отравяне например се случи на руска територия, единствено Русия има правото да го разследва.
И тъкмо в тази юридическа дупка „Белингкет“ съзира най-сериозната липса. „Ние разследваме последователните лоши актьори - правителствата, които извършват престъпления, защото смятаме, че никой друг не ги разследва. Няма трибунали или правоприлагащи органи, които да разследват други правителства“, коментира Грозев.
