Най-напред Путин бе асолютно уверен, че чрез стремителен блицкриг той ще победи Украйна, ще я сломи и ще пречупи нейния гръбнак. Затова не му бе нужен План Б. След това Путин бе абсолютно уверен, че макар и блицкригът да не се състоя, все едно в тази война той ще победи Украйна, ще я сломи и ще пречупи нейния гръбнак.Затова и този път не му бе нужен План Б.
После, Путин бе абсолютно уверен, че макар и победата във войната да не се получи по никакъв начин и той така и не можа да победи Украйна, не сполучи да я сломи и се оказа неспособен да пречупи нейния гръбнак, без съмнение той ще може в един момент да заяви, че целите на тази война са постигнати, да установи своята власт в някоя и друга завоювани части от Украйна в Донбас и да увеличи по този начин, дори и съвсем незначително, територията на Русия.
Затова отново и отново не му бе нужен План Б.
Сетне дойде прозрението на Путин, че вече далеч по-важно от каквато и да е, дори абсолютно минимална и панически измислена победа в Украйна, е неговото оцеляване.
Путин осъзна, че вече е печално късно за План Б. Необходима му е с цената на всичко и на всяка цена Exit Strategy, Стратегия за изход от ситуацията – от тревожната и опасна ситуация, която възниква с все по-голяма сила и се разпространява с все по-голяма скорост из Русия – неудържимото проглеждане на руснаците.
Ако доскоро с мощната пропаганда и промиването на мозъците Путин успяваше да поддържа усещането (при него то бе направо убеждение), че неговите цели и целите на руското общество във войната са общи и се изразяват в пълна победа, преминала в един момент в частична победа, постепенно свила се до поне някаква победа – макар и символична, то сега вече целите на Путин и руското общество започват очевидно, а по-скоро очевадно да се различават и да се разминават.
За Путин главното е как да излезе от ситуацията, каква стратегия на изход от нея да измисли, само и само да оцелее, та да не се превърне в труп или в най-добрия случай – в жив труп.
За руското общество главното е как да се излезе от войната, как да се сложи край на тази противна и брутална насилствена авантюра, как да се спасят десетки хиляди руски войници и офицери от неизбежна смърт или инвалидизиране, как да се възстанови доброто име на страната и народа.
Колкото повече Путин не намира начин да осъществи своята лична цел, толкова повече руското общество ще дири начин да осъществи своята обща цел.
Трагедията е, че в стратегическото прогнозиране и сценарийното планиране винаги трябва да има повече от един план – План А, План Б, План В... И при всеки подобен План задължително трябва да се разработва Стратегия за изход – Exit Strategy.
Путин не си направи труда, заслепен от своята мегаломания и със замъглено съзнание от психическите му увреждания, нито да разработи преди началото на войната План Б, нито пък каквато и да било Exit Strategy при всеки отделен План.
Ето защо е много вероятно излизането от войната за руското общество да бъде чрез паническо отстъпление и постоянни тежки загуби на бойното поле поради пълната липса на мотивация на бойните подразделения (нищо чудно международната общност да призове украинците да не проявяват прекалена жестокост, избивайки де факто капитулиращите руски военни части).
А за Путин е напълно възможно краят да бъде стремителен и изходът от личната му катастрофа да се окаже ако не фатален, то поне унизителен.
Николай Слатински
