Монархът не си вре носа в политиката. Това е един от основните постулати на съвременната британска конституция. Въпреки че короната има огромни правомощия, които са й предоставени, в наши дни те се поддържат от разбирането, че се упражняват само в съответствие със съветите и желанията на избраното правителство. Ясно е, че суверенът се държи далеч от партийната политика, но истинският обхват на влиянието му е обект на умишлена непрозрачност.
Въпреки че е имало моменти през последните 70 години, когато намесата на кралица Елизабет е била видима, те са рядкост. Малко известно е влиянието, което тя е оказвала по време на седмичните си срещи с министър-председателя - вероятно единствените държавни дела, които никога не изтичат в публичното пространство.
Въпросът ще придобие ново значение, тъй като се знае много повече за много от възгледите на крал Чарлз III. Във времето, в което той е принц на Уелс, Негово Величество е активен в популяризирането на каузите, зад които стои, и е позволил мненията му да са напълно ясни. Последното такова бе откровеното отвращение спрямо плана на правителството за изпращане на нелегални имигранти в Руанда. Кралят обаче даде ясно да се разбере в интервю за BBC преди четири години, че разбира, че трябва да се държи различно като монарх.
"Ясно е, че няма да мога да правя същите неща, които съм правил като наследник“, каза той, добавяйки, че няма да се меси в политическите въпроси като суверенен, тъй като "не е толкова глупав“.
Той затвърди тази теза с обръщението си към нацията в петък.
В първата си реч като крал Чарлз III заяви:
"Животът ми, разбира се, ще се промени, когато поема новите си отговорности. Вече няма да е възможно да отделям толкова много от времето и енергията си за благотворителните организации и проблемите, за които толкова много ме е грижа", посочи той като допълни, че фокусът ще отиде другаде.
Уолтър Бейджхот, доайенът на английските конституционни писатели, заявява през 1867 г., че монархът има право да бъде консултиран и може да насърчава и предупреждава. Това само по себе си е значително влияние, особено когато е в ръцете на някой със 70 години на трона и 15 британски премиери (включително новоназначената Лиз Тръс), да не говорим за повече от 150 министър-председатели на другите държави, част от британската общност, пишат от Financial Times.
Следователно монархът трябва да даде кралско съгласие за всеки законодателен акт. В днешно време обаче няма случай, в който това съгласие да е било отказано. Монархът официално открива всяка нова сесия на парламента (приблизително годишно събитие), но речта, в която се посочват предстоящите мерки, е написана от правителството. Тези и други правомощия, притежавани от така наречения кралски прерогатив, са тези, които условно принадлежат на монарха и могат да се използват без одобрението на парламента, но които фактически или обичайно принадлежат на правителството или понякога на парламента. Най-важният прерогатив, като правото на подписване на договори и обявяване на война, сега се упражнява от правителството.
По същия начин монархът има властта да разпуска парламента и да освобождава министър-председател, като налага избори. Отново обаче това не е власт, която те биха използвали против желанията на правителството или парламента.
По време на битките около Брекзит обаче в последния парламент хората, близки до Бъкингамския дворец, се тревожеха какво ще се случи, ако правителството загуби вот на недоверие и кралицата бъде принудена да поиска друг лидер да се опита да състави правителство.
Може би най-драматичното използване на тези кралски правомощия дойде не в Обединеното кралство, а в Австралия през 1975 г., когато генерал-губернаторът, неин представител в страната, използва правомощията си, за да уволни министър-председателя Гоу Уитлам. Писмата показват, че кралицата не е била уведомена предварително за рокадите, въпреки че кризата е назрявала и е била обсъдена с Бъкингамския дворец. Уитлам не успя да осигури одобрението на парламента за бюджет и след това отказа да свика избори. Генерал-губернаторът сър Джон Кер го видя като конституционна криза, която наложи избори. И той, и кралицата бяха смятани за символични държавни глави и използването на властта шокира много австралийци. Въпреки това Уитлам беше победен на последвалите избори.
В този случай бяха положени усилия да се предпази кралицата от политически последици, но това подчертава чувствителността на най-важното конституционно право на монарха - властта да уволнява правителства и да разпуска парламента.
Може би най-забележителната намеса на кралица Елизабет II дойде по време на референдума за независимостта на Шотландия през 2014 г. Дейвид Камерън, тогавашният министър-председател, разкри, че когато е станал все по-загрижен от затягащите се проучвания на общественото мнение и очевидния прилив на национализма, той е потърсил помощта на монарха.
Тогава, в неделята преди самия референдм, Нейно Величеств провежда кратък разговор с жена в църковен двор, където с ясно обмислени, но пък привидно непринудени реплики, Елизабет II посочва, че предстои важен вот и се надява хората да "помислят много внимателно за бъдещето".
Думите й бяха надлежно съобщени. Забележките на кралицата бяха прекрасно калибрирани. Националистите не можаха да посочат нито една заблудена фраза, но предупреждението да се мисли внимателно беше широко изтълкувано като знак за предпазливост и следователно като статукво. Въпреки това, до безпрецедентното решение на Камерън да разкрие такъв политически чувствителен обмен, никой не можеше да докаже политическо намерение. Каква е разликата, не може да се знае, но лидерът на торите очевидно чувства, че е помогнало.
Кралските особи са умели в лобирането за собствените си интереси. През 2021 г. "Гардиън" разкри, че през 70-те години на миналия век кралицата - или поне Бъкингамският дворец - е настояла да осигури освобождаване от законите за финансова прозрачност за частни кралски инвестиции.
Като принц на Уелс, новият крал често е критикуван за политически намеси. Най-известните са по непартийни въпроси като архитектура, алтернативна медицина и околна среда. Но също така беше разкрито, че е притискал министри по по-чувствителни въпроси.
След дълга съдебна битка 27 писма от принца до висши министри - така наречените "бележки с черен паяк" във връзка с почерка - бяха разкрити, показвайки широчината на политическото му лобиране.
Въпреки че кралското семейство няма пряка власт върху политиката, тези писма породиха опасения, че бъдещият крал ще продължи да оказва натиск върху въпросите, които го вълнуват. Монархът има силата да влияе на дебата с много малки жестове, не на последно място чрез нежно задаване на въпроси както насаме, така и публично.
превод и редакция: Джесика Вълчева
