Вече е традиция - лоша традиция - телевизиите да канят едни и същи хора да коментират определени теми. Зрителят остава с впечатлението, че това са единствените и вероятно най-подготвените експерти. Което е дълбоко невярно. Това обикновено са ”спуснати” от кръгове с влияние субекти, които под формата на ”незивисими” анализи и мнения, пробутват обслужващи същите кръгове цели и интереси.
Самите журналисти и водещи са наясно с това, но често нямат думата. Допреди време това дразнеше аудиторията, но с времето хората свикват, както свикват с презрението на администрацията към тях. Недоволството отдавна е нищо повече от тихо мърморене. Така манипулатори и манипулирани стават съучастници в сътворяване на калния поток от лъжи и полуистини. Каквато е целта.
Диян Стаматов, директор на 119-о училище в София. Същият агитираше за себе си сред родители на ученици като кандидат за общински съветник от ГЕРБ през 2019 г. Дори няма да споменаваме други скандали, свързани с неговото име. В България има около 2500 училища, значи и толкова директори. Как става така, че в телевизиите от години той не е просто най-сет гост и коментатор, а направо е като абониран. Толкова ли останалите му колеги са недостойни да споделят своя опит, идеи и мнения? Той ли е най-големият спец и акъллия? А може би ГЕРБ има пръст в неговото странно фаворизиране?
Нещо подобно се получава и с Бойко Найденов, бивш прокурор и шеф за кратко на Следствието. Буквално за дни той няколко пъти гостува в разни телевизии и отправя остри критики, че в МВР има огромна корупцията, „която убива“. Не споменава обаче нищо за корупцията, завладяла прокуратурата и следствието. Именно тази корупция ни превръща в една от най-нежеланите страни в Европа за чужди инвестиции. Същата спъва и развитието на България.
През 2013 г. Найденов "откровеничи": Ще си търся работа, каквато намеря.
Е, намира си скромна службичка като шеф на охранителна фирма, регистрирана в офшорка, обслужваща „Булгартабак“ и близка до ДПС. След време Найденов се появява и като експерт по сигурността в АБВ на Георги Първанов и Румен Петков. Истината е, че той известно време е бил фаворит за поста на главния прокурор, но задкулисието гласува доверие на Сотир Цацаров.
МВР са допускали и допускат много гафове, корумпирани ченгета също не са рядкост. Но си и признават, провеждат вътрешни разследвания, има уволнени и дадени на съд. Не е кой знае какво, но все пак. Колко прокурори и следователи са уличени през годините в корупция? При потресаващи факти за корупция сред висши обвинители в разследването по фалирането на КТБ, разграбването на активите на банката, в разследването „Осемте джуджета“ на Антикорупционния фонд не е извършена дори проверка. Но Бойко Найденов не обелва и дума за това.
Със същата натрапчивост всеки ден кадри на ГЕРБ, начело с вожда на дебелокожите Бойко Борисов, бълват от екрана твърдения, колко полезен бил Руски/Турски/Балкански поток за България. Невероятна наглост! Те наляли в проект на Путин близо 3 милиарда лева, пари на данъкоплатците, за да построят газопровод, който осигурила възможност на руския президент за започне варварската война срещу Украйна, но манипулират зрителите с някакви интерпретации. През цялото трасе на българска територия няма нито едно разклонение към райони и градове, които имат нужда от газ за промишлеността и битово потребление. Нито едно. Но Теменужка Петкова и Делян Добрев са по-често на екран от който и да е представител на науката, културата, спорта и дори шоу бизнеса, независимо от постиженията на последните. За експертите обаче, които оборват с аргументи и факти техните нелепи твърдения все не се намира повод да бъдат чути. Освен в редки случаи, които доказват "правилото" за "правото" на досадниците да са на екран.
(Не)обяснимо е честото появяване на Стефан Янев, който след семплото служебно премиерство и странно подвизаване като военен министър реши да направи партия. Осигурен му е почти неограничен достъп до медии, където наблюдаваме истински рекорд по скучност и нищоговорене. Социолози и телевизии обаче упорито го натрапват на обществото, дори след като едни от най-близките му съратници го изоставиха с твърде сериозни аргументи в посока на "има нещо гнило в Янев". Бивш военен, взел се насериозно... пред огледалото.
Това някои наричат „медийна политика“ – т.е. уж самите медии свободно преценяват кого да канят. Свободно – друг път. Зависимостите от Борисов и задкулисието са толкова явни и отдавна, че зрителите ги приемат като нещо нормално.
Емил Азар
