Украинска офанзива се очакваше. Мястото на тази офанзива се оказа неочаквано. В така наречената специална операция Русия загуби повече от 90% от високотехнологичните си сухопътни бойни платформи, загуби флагмана на Черноморския си флот. Чрез връщането на Крим от Украинската армия към Украйна, вероятно ще се преследва много по-голяма политическа цел - дезинтеграция на Русия, последвана от изключването ѝ от постоянния състав на Съвета за Сигурност на ООН.
Не е ясно в какво качествено състояние се намира руският ядрен арсенал.
Макар и със закъснение ние следва да предоставим това което имаме и е необходимо за военната победа на Украйна. Иначе негласно ще бъдем поставени и поставяни в следващите 50 години в групата на загубилите тази война! България няма адекватен военен инструмент, за да бъде гарант не само за своята, но и за сигурността на непосредственото и близкото си обкръжение
Това казва за Фрог нюз Илия Налбантов, експерт по сигурност и отбрана, началник на кабинета на трима военни министри.
- Г-н Налбантов, очаквана ли беше украинската офанзива в Харковска област и какво предопредели успеха и? Някои казват "Путин капут" ако украинското настъпление продължи към Крим?
- Украинска офанзива се очакваше. Мястото на тази офанзива се оказа неочаквано. Интегритет между политически цели и военни действия, отлично разузнаване и анализ на разузнавателната информация, качествено контраразузнаване и резултатни дезинформационни мероприятия, съчетано с ефикасността на високотехнологичните бойни системи предопредели краха на руската армия в непосредствена близост до нейната граница. Естествено очакван политически ефект върху твърдите поддръжници на тоталитаризма в Русия, които вече търсят виновните за катастрофата и искат отстраняване на Путин. А чрез връщането на Крим от Украинската армия към Украйна, вероятно ще се преследва много по-голяма политическа цел - дезинтеграция на Русия, последвана от изключването ѝ от постоянния състав на Съвета за Сигурност на ООН.
- Руски анализатор коментира, че Русия казва "Сбогом на оръжията" и има изчерпване на руските, ракети, оръдия и танкове. Вашият коментар?
- Русия вече не е способна да разработва и серийно да произвежда адекватни на изискванията на съвременната война техника и въоръжение. Все пак производството на оръжие се основава на два основни компонента - машиностроене и електроника , които изискват адекватни технологии и инструментално оборудване. Русия не може да развие самостоятелно тези способности по няколко причини. Първата е, че няма условия за нормален мениджмънт, освободен от олигархични зависимости и въздействия, няма и необходимия качествен конструкторски и инженерно-технически капацитет за устойчиво поддържане на серийни производства. Русия е зависима от вноса на резервни части за машиностроителното оборудване, инструментални материали, както и за поддръжката на индустриалния софтуер на машините.
В този смисъл, да, Русия ще трябва да каже „Сбогом на оръжията“, тя вече не може да произвежда даже такива, които е произвеждала до инвазията в Украйна, и няма да може да ги произвежда, докато не бъдат отменени санкциите.
- Има коментари, че истинската война в Русия не е започнала, а руската специална военна операция е за ликвидиране на натовските бази в Украйна и на пронацистките групировки там, а не против украинските войници. Руска пропаганда ли е това и каква е истината?
- Да, срещал съм в социалните мрежи и такъв тип разсъждения. Много хора в България включително и на някои генерали от резерва и запаса с подчертано политически амбиции са проводници на нискокачествена проруска пропаганда. В така наречената специална операция Русия загуби повече от 90% от високотехнологичните си сухопътни бойни платформи, загуби флагмана на Черноморския си флот. Загубите в личен състав на най-подготвените ѝ формирования от силите за специални операции, въздушнопреносимите и морската пехота за 5-те месеца военни действия сумарно са повече от 60%, а за една от бригадите морска пехота 85%. За да започне тепърва „истинската“ война Русия преди всичко трябва да възстанови технологичните способности на индустрията си, да приведе страната във военновременен режим, за да може да набира необходимото количество пушечно месо. Дали това е възможно да се случи след украинското контранастъпление на Харковското направление е съмнително, най-малкото заради нарастващата съпротива срещу действията на Путин не само в руското общество, а и в най-твърдото ядро около самия него и най-вече заради ефекта на санкциите.
Много внимателно следете платените кремълски пропагандисти. Ние от поколението на тоталитаризма разбирахме истината между редовете на в. „Работническо дело“. Младите хора сега трябва да се учат да отсяват фейковете от истината като се учат да задават логични въпроси, търсейки рационалност в отговорите.
- Трябва ли да продължи помощта на Запада и на САЩ за въоръжаване на Украйна? Трябва ли да има промяна и в българската политика по въпроса?
- Помощта на демократичния свят за Украйна трябва да продължи. Темповете за доставка следва да се ускорят. Само по този начин Украйна ще постигне декларираната е от нея политическа цел – възстановяване на териториалната цялост на страната в международно признатите ѝ граници от 1991 г. А стратегическата цел на демократичния свят е в следващите 50 и повече години Русия да не бъде способна да осъществява каквито и да са актове на военна агресия.
Относно промяната в българската политика – макар и със закъснение следва да предоставим това което имаме и е необходимо за военната победа на Украйна. Само с подобен акт имаме шанс да предотвратим неформалното асоцииране на страната ни като поддръжник на Путин и неговия режим. Не го ли направим ще бъдем възприемани като противници на Украйна с всичките произтичащи от това последствия. Т.е. негласно ще бъдем поставени и поставяни в следващите 50 години в групата на загубилите тази война!
- Като че ли призракът на огромния руски ядрен арсенал е последната карта, която Путин има в ръката си. Ще използва ли ядрено оръжие, като е притиснат до стената или само блъфира?
- Не е ясно в какво качествено състояние се намира руският ядрен арсенал. Руските ядрени сили не са изолиран остров от ширещата се в руската армия корупция, кражби и безотговорност, особено в техническата поддръжка. Някои руски анализатори считат, че нещата не са никак лицеприятни и този ядрен арсенал е заплаха по-скоро за самите руснаци отколкото за света. Дали Путин ще използва в действителност този арсенал или част от него никой, освен самият Путин, не знае.
От друга страна западният свят за последните два месеца използва в реална среда доста високотехнологични бойни способности. За тях само се спомена като нещо в реда на нещата и не последваха никакви коментари. Едва ли тези бойни способности са останали без внимание от руска страна и това да не се отчита от политическото ръководство на Русия.
- Сръбският президент Вучич заговори, че Балканите отново стават барутен погреб. Валят закани между Турция и Гърция. Украйна е на някакви си 400-500 км. от страната ни. Къде и как да търсим спасение?
- Има една българска поговорка – ако не си помогнеш сам и Господ не може да ти помогне. През последните 30 години, по инерция от предходните 45 изграждахме и развивахме нашите въоръжени сили и силите от системата за сигурност под въздействието на идеологеми и зле изучени чужди модели. Като прибавим и всички обществени недъзи, които се отразяват неминуемо върху армията и цялата система за сигурност и отбрана, като корупцията и политическата партизанщина, виждаме резултатите. Отново разчитаме на мокрия, гладен и уморен български войник да свърши онова, което се разказва в митовете. Това вече е невъзможно да се случва.
По време на последното редовно правителство, при наличие на война в непосредствена близост до границите на България, наблюдавах пълна неадекватност по отношение на превъоръжаването на армията. Същата тенденция се очертава и за следващото редовно. Голямата тема е свързана със способността на българското политическо представителство да разсъждава адекватно и да действа рационално в интерес на развитието на обществото в условията на война. Горещата фаза на руско-украинската война ще свърши, ще започне следващата, студена фаза на тази война. За съжаление политическите оператори не желаят да се ограмотяват в тази посока и следствието го виждаме – България няма адекватен военен инструмент, за да бъде гарант не само за своята, но и за сигурността на непосредственото и близкото си обкръжение, както и за останалите съюзници.
Тук е необходимо уточнение – военен инструмент не са само купените железа! Те са следствие на нещо по-голямо, което аз наричам интегрирана политическа култура за сигурност и отбрана. В този сегмент на политическата култура не трябва да има политиканстване и партизанщина, още по-малко политическо и всякакъв друг вид търгашество.
Въпросите зададе: Красен Костадинов
