В резултат на бързото украинско настъпление в района на Харков ситуацията на фронта се промени драстично. Това се отнася както за фронтовата линия, която се премести далеч на изток, така и до обстановката около нея. Но може ли да се счита, че самият ход на този конфликт се е променил, че в него е настъпил повратен момент, пита руската редакция на BBC.
Досега войната условно е разделена на два етапа. По време на първия, който започна на 24 февруари, Русия се опита да превземе Киев и Харков с бързи удари, а също така овладя територии в Южна Украйна. Вторият етап започна, след като руските войски бяха изтеглени от Киев и руската армия започна бавно да настъпва в района на Донецк и Луганск, разчиствайки пътя си с многобройни артилерийски обстрели.
От месеци новините се състоят от съобщения за това къде и как напредва руската армия, кои населени места са атакувани или взети под контрол и как въоръжените сили на Украйна реагират на това. Сега новините са първо за действията на Украйна, а след това как Русия реагира на тези действия.
От края на август Украйна завзе инициативата по отношение на настъплението - първо в Херсон, а после в Харков. Руските действия са предимно отговор. Следователно започва нов етап на войната.
Стратегическата инициатива е способността на една или друга страна във военен конфликт да наложи на врага мястото, времето и характера на военните действия при благоприятни условия.
Отговорът на предизвикателствата е много по-труден от създаването им. Активната страна, която притежава инициативата, има време и възможност да се подготви добре за офанзивата.
Военни експерти, потърсени от Руската служба на BBC за коментар, оценяват по различен начин ситуацията на фронта. Израелският военен експерт Давид Генделман смята, че инициативата е в ръцете на въоръжените сили на Украйна от края на август, когато започнаха активни бойни действия край Херсон.
Доста по-предпазлив в оценките си е Матийо Булег, експерт по евразийската сигурност и международни конфликти и изследовател в британския мозъчен тръст Chatham House. Според него на този етап е рано да се каже със сигурност дали украинската контраофанзива ще приеме формата на военна инициатива или обратно.
"Невъзможно е да се прецени контранастъпление от такъв мащаб от първите дни. Отнема седмици, за да имаме достатъчно данни, за да видим докъде може да напредне Украйна, какво е нивото на съпротива на руските войски, например, по отношение на евентуална контраофанзива и как това ще се отрази на повратната точка в война", каза той.
Матийо Булег обяснява успеха на въоръжените сили на Украйна в началото на офанзивата с два фактора - първо, Киев умело използва боевете край Херсон "като стръв", приковавайки вниманието на Москва към южния фланг. Вторият фактор е, че Русия не е разполагала със средства да издържи удара. За острия недостиг на персонал в руската групировка се говори отдавна. Русия се опитва всячески да намери възможно най-много хора за попълване на частите си, като води активна кампания в цялата страна, дори в институциите на Федералната служба за изпълнение на наказанията.
Важна за подобни мащабни операции е логистиката. В случая с Украйна тя включва не само директна доставка на необходимите средства до мястото на бойните действия, но и на стратегическо ниво се синхронизира с доставката на въоръжение и военна техника от чужбина. Украйна получава чуждестранна военна помощ още отпреди началото на войната. След началото на доставките на пускови установки HIMARS и високоточни ракети GMLRS към тях, украинците започнаха да нанасят удари по складове зад руските линии. С доставката на противорадарни ракети HARM украинските ВВС започнаха да атакуват руски радари.
През август започнаха да се появяват доставки на чуждестранни оръжия, които биха били полезни в настъпателни операции - лека артилерия за поддръжка, превозни средства с повишена проходимост и оборудване за разминиране. Киев подготвяше настъпление заедно със своите съюзници. И не ставаше дума само за доставки.
На 13 септември New York Times публикува материала „Най-важното обстоятелство за бързото настъпление на Украйна“, в който се разказва как се е подготвяла Изюмската операция на Въоръжените сили на Украйна. По време на подготовката на офанзивата, по време на ученията, на които присъстваха представители на Пентагона, стана ясно, че операцията най-вероятно ще завърши с неуспех, но след това, пише New York Times, след няколко щабни игри, направленията на ударите бяха разкрити на картите, които биха могли да бъдат по-успешни. Всичко това впоследствие беше взето предвид при реалното планиране.
Именно в хода на аналитична работа на щаба, се казва в статията, базирана на данни на американското разузнаване, се родила идеята да се извършат две офанзиви - едната в посока Херсон, втората - в района на Харков.
Целите на тази офанзива не бяха обявени публично и затова е трудно да се прецени дали украинците са спрели там, където първоначално са планирали, дали са спрени от руските войски или просто първоначалният настъпателен импулс е пресъхнал.
Въпреки това войната продължава, двете страни разработват своите планове и се готвят да ги реализират.
Украйна, според Дейвид Генделман, очевидно има сили и резерви за провеждане на настъпателни операции, но тези планове имат своите плюсове и минуси. В същото време той отбеляза, че е доста трудно да се отгатне посоката, в която Украйна може да започне ново настъпление.
Матийо Булег смята, че теоретично въоръжените сили на Украйна могат да продължат офанзивата в района на Луганск, но може да има много рискове поради разширените комуникации. Според експерта "сега всичко зависи от това как Русия преструктурира своите войски и дали тя ще успее да устои или, напротив, напълно ще напусне предишните си позиции“. Практически няма информация какво може да направи Русия.
Има и друго развитие на събитията, за чиято възможност експертите по-рано допускаха: Русия може да започне систематично да нанася удари по инфраструктурата на украинската държава. Всяка държава има "горещи точки", от които от една страна зависи нейната отбранителна способност, а от друга позицията на цивилното население.
В неделя вечерта в резултат на руски удари оставени без ток бяха Харковска и Донецка области, а частично Запорожка, Днепропетровска и Сумска области. Това предизвика вълна от възмущение в проукраинските социални мрежи, които обвиниха Русия в удари по критични обекти. Реакцията на проруските мрежи беше доста смесена - някои казаха, че обстрелът и бомбардировките трябва да се разпространят върху цялата територия на Украйна, за да се убеди страната да капитулира, други се съмняваха, че подобна кампания ще доведе до споменатия резултат.
Войната в Украйна, въпреки целия си мащаб, все още остава в известни рамки. Трудно е да се каже дали те са били някак уговорени, или страните са ги начертали интуитивно, но засега няма целенасочени масирани удари по гражданска, макар и стратегически важна инфраструктура.
От друга страна, Западът също действа с известна предпазливост в същите доставки на оръжия за въоръжените сили на Украйна. Например Украйна все още не е получила тактически ракети MGM-140 ATACMS с обсег до 300 километра, танкове западно производство и много други.
Може би Русия и Западът се опитват да държат конфликта в някакви граници, но ако Москва предприеме такава сериозна стъпка като системни удари по жизненоважна гражданска инфраструктура, тогава това вероятно няма да остане без последствия.
превод и редакция: Джесика Вълчева
