Промените във внесения проект за изменение на Закона за висшето образование ще взривят висшето образование у нас.
Това е становището на Асоциацията на частните висши училища, което те изпратиха на председателя на парламентарната комисия по образование и наука Огнян Стоичков по повод внесения проект.
От Асоциацията са категорични, че текстовете в обсъждания законопроект противоречат на Конституцията и на редица от действащите сега български и европейски закони. Още по-лошото е, че вместо очакваните антикризисни ефекти, те ще влошат състоянието на висшето образование и ще деструктурират допълнително пазара на труда.
Предложените поправки нарушават конституционния принцип за равнопоставеност на юридическите субекти, защото създават преференциални условия за държавните университети, се казва в изпратеното становище до парламента. Висшите училища у нас са акредитирани по едни и същи критерии, но за разлика от държавните университети, частните не получават и лев бюджетна субсидия за поддържане на материално-техническата база, развитие на дейността или издръжката на студенти, смятат членовете на Асоциацията.
Според тях заплащането на семестриална такса в размер на 70% от нормативно признатите разходи ще изправи частните висши училища пред нелоялна конкуренция и дъмпингови цени. Така, вместо да разреши недостига на финансиране на държавните университети, това ще генерира тотална нестабилност на пазара и дългосрочни проблеми в системата на висшето образование като цяло.
Асоциацията на частните висши училища обединява 10 университета и самостоятелни колежи в цялата страна, сред които ВСУ „Черноризец Храбър”, Американският университет, НБУ, БСУ, Висшето училище по застраховане и финанси и Колежът по мениджмънт, търговия и маркетинг в София, Европейският колеж по икономика и управление, Земеделският колеж в Пловдив и др., в които се обучават над 20 хил. български студенти. В изпратеното становище до парламента, академичните им ръководства излагат 5 основни аргумента срещу обсъжданите поправки в Закона за висшето образование.
На първо място, Асоциацията смята, че с въвеждане на платеното обучение държавата ще изгуби един от основните си инструменти за провеждане на национална политика в системата на висшето образование – да регулира приема, броя и разпределението на обучаваните студенти по професионални направления в зависимост от нуждите на пазара от определени специалисти.
Поправките в закона създават възможност завършилите студенти първи курс с отличен успех да се прехвърлят по свое желание в държавна поръчка, което ще доведе до сериозен дисбаланс в плановия прием, безконтролно преливане от една специалност в друга, орязване на субсидиите на едни висши училища за сметка на други, както и до ощетяване на бюджета, мотивират се академичните ръководства.
Членовете на Асоциацията са категорични, че ако се позволи на държавните ВУЗ-ове да приемат 10% студенти в платено обучение над определения им капацитет, това ще опорочи утвърдените норми за акредитация и контрол. Новото завишаване на бройките за прием, които и без това не могат да бъдат изпълнени за някои широко профилни и не дотам предпочитани специалности, ще доведе до значително влошаване на качеството на образователния процес и особено на системата за контрол на входа и изхода на университета.
Изборът на студентите да плащат, за да се обучават в атрактивни професионални направления, ще постави едни държавни ВУЗ-ове в привилигирована позиция спрямо други не само като място за получаване на образование, но и по отношение на приходите от платеното обучение, се казва в изпратеното становище до парламента. В Асоциацията са убедени, че с въвеждането на изкуствено занижени такси се нарушава правото им да определят финансовата си политика в зависимост от пазарната среда и конкурентните предимства.
Частните висши училища апелират пред депутатите още веднъж да се прецизират направените предложения за промени, като Комисията по образование и наука се запознае с мотивите и аргументите по закона от 1999 г. Тогава ситуацията бе идентична и, въпреки силния натиск на някои академични среди, Народното събрание отмени платеното обучение за бакалаври в държавните университети, за да не се стигне до нови сътресения, неравнопоставеност и деструктуриране на пазара на труда, се казва в заключение в изпратеното становище до Огнян Стоичков.
