Единствено, на което се надявам е примирие, да спре стрелбата и смъртта в Украйна. Другото /бел. ред. преговорите/ ще отнеме много време, ако въобще бъде възможно в обозримо бъдеще. Унизително е за българите да се преговаря с “Газпром”. Това каза пред Фрог нюз дипломатът Елена Поптодорова. Ето какво още допълни тя по темата за войната:
Г-жо Поптодорова, как контраофанзивата на украинските войски ще повлияе на хода на войната?
Тази контраофанзива, която е много категорично подкрепена от европейските лидери, има двоен ефект. Първо - тя е важна от гледна точка на желанието и необходимостта на украинския народ да си върне собствената земя. Освен това обаче има и голямо значение за промяна на психологията на войната. Не бива да има съмнение, че това е една инжекция на енергия за всеки един украинец. Контраофанзивата не е само военно действие и успех.
Необратими ли е това постижение?
Все още е рано да се каже. По-информираните анализатори не бързат с изводите си. Ще ви призная, че първата ми реакция бе на удовлетворение, че се случва правилното и най-логичното действие. Но в никакъв случай не може да очакваме, че Русия няма да мобилизира максимално всички налични ресурси, за да опита да си върне загубените позиции. Жириновски вчера открито призова за мобилизация. Цялата обстановка в Русия, решенията на Кремъл - всичко води към неизбежното решение за мобилизация.
Защо, обаче още не е факт подобно решение?
Мисля, че руският президент Владимир Путин се колебае да направи такава рязка стъпка, защото това ще има бумерангов ефект върху самия него. Неговият единствен ход е да мобилизира повече човешки ресурс. От друга страна подобно действие ще му коства много в политически план. А може би и целият му политически живот и позиция ще бъдат поставени на карта. Затова е интересно да видим какви ще са действията на Путин. Не може безкрай да се прегрупират сили - да се местят от една точка на друга. Очевидно е, че руската армия губи жива сила и техника. Ясна е военната подкрепа на страните от НАТО за Украйна. Имаме една изцяло променена динамика с превес за решителност и готовност към Украйна. От другата страна виждаме едно “спихване”, бих го нарекла “изпускане на въздуха”.
Доколко вътрешната опозиция в Кремъл би могла да ускори изхода на войната в полза на Украйна?
Цяло чудо е, че чухме и видяхме гласа на една истинска опозиция в Русия. Говоря за общинските съветници в Санкт Петербург и тези в Москва. Вече има и журналистически издания, които макар и зад граница, пишат и говорят истината. А това, че вече в самата Русия се надигат гласове, наистина е новост. Военната цензура, която наложи самият Путин в Русия има всички белези на фашистка политика. От началото на войната досега са забранени и затворени над 5000 информационни източници. Вероятно не всички са с високо качество. Ще припомня и за приетия закон, който предвижда тежки наказания за всеки, който коментира руските военни сили извън официалните становища на министерство на отбраната. Всички тези действия са ясен знак за нарастващата тревога на Путин от това, че се надигат такива опозиционни гласове. Ние познаваме маниера и манталитета на Кремъл, за това не виждам как Русия би сложила оръжие, за да седне на масата за преговори. До момента, в който не се видя какво се е случвало в Буча, Зеленски бе този, който настояваше за преговори. След това тотално се смени тактиката. Лавров едва тази неделя заговори за възможни преговори.
За какво е знак това?
Че се обсъжда и такъв вариант в Кремъл. Но какви преговори, при какви условия? Русия също трябва да сложи на масата своите условия. Преговори се водят между две страни. Украйна иска земята и свободата си. Иска да живее и да се развива по своите си разбирания. Какво обаче ще поиска Кремъл, в това е въпроса. Ако темата за денацификацията се сложи на масата от страна на Русия, нали разбирате, че преговорите дори няма как за да започнат.
Не звучи ли тогава обречено очакването ни за край на войната?
Единствено се надявам на примирие - да спре стрелбата и смъртта. Другото ще отнеме много време, ако въобще бъде възможно в обозримо бъдеще.
Доколко може да се разчита на ролята на турския президент Реджеп Ердоган в тези процеси?
Да, Ердоган има амбицията да играе роля на посредник. Говори се за среща под негово домакинство. Но нямам високи очаквания за такава предстояща среща, ако въобще някога тя се състои.
Мислите ли, че сами се поставяме в унизителна ситуация да се молим на “Газпром” да изпълни договора си към България за доставка на синьо гориво по подписания договор?
Мисля, че никой от нас не разбра, дори и членове на правителството, какво се случва всъщност по тази тема. Министърът на енергетиката и шефът на “Булгаргаз” казаха, че че не водят такива преговори. Някъде витае в пространството, че някой на високо ниво говори, че се пишат някакви писма. Никой не знае и това е страшно, още повече, че в момента от “Газпром” следят злорадо цялата пилешка каша, в която сме се оплели. И разбира се, мълчат безотказно. Това е страшно за самочувствието на българите. Правителството изпадна в много конфузна ситуация пред нас. Оставете настрана Русия, “Газпром”, Кремъл. Самите ние не можем да имаме увереност и спокойствие, че този състав, макар и да не знаем кой е той, знае как да води тези разговори.
Какъв е съветът ви в този случай?
Нека “Булгаргаз” си пускат писмата към “Газпром”, докато изтече договора, за да няма формално основание България да бъде обвинявана, че тя е прекратила договора. И толкова. Много по-важно е какво се решава в Брюксел. Чух странни тези да се приравнят сегашните решения за икономия на енергия с тези от времето на социализма преди 89-та година. Тук трябва категорично да се говори - това, което ЕС прави в момента са военно-временни мерки. Това не е политика или стратегия. Такива мерки се взимат от демократични държави в такива кризисни моменти. Ще припомня за голямата петролна криза през 1973 г., когато всички големи европейски държави въведоха режим за ползване на коли, на ток, на улично осветление за определен период от време, докато се мобилизират техните икономики и да се справят с недостига на петрол. Защото тогава ОПЕК бе решила да “врътне кранчето” с добива на петрол. Така, че това са обичайни мерки за временна война. А ние сме във война. И всеки, който се опитва да приравнява 40–годишна социалистическа политика с 3-4 месечни извънредни мерки, всъщност отчаяно се опитва да подкрепи “Газпром”.
