Мисля, че България няма да се присъедини на 1 януари 2024 г. към еврозоната и вече имаме достатъчно аргументи да считаме, че това не може да стане. Трябва да покрием всички критерии от Маастрихт, а ние имаме проблем с два от тях.
Това заяви пред БГНЕС проф. Даниела Бобева, преподавател в пет български висши учебни заведения, заместник министър-председател в правителството на Пламен Орешарски и министър на търговията в служебното правителство на Стефан Софиянски.
„Инфлацията през тази година е много висока и продължава да бъде висока, или ако инфлацията ни е двуцифрено число, то да покрием Маастрихтския критерий, дори и да спада през следващата половин година, пак ще надхвърлим инфлационния критерий.
Проблемът ще бъде и фискалният дефицит, защото с ревизията на бюджета бяха заложени много мерки за компенсация, за стимулиране на бизнеса и др. Пари за тях трудно ще стигнат, или няма да има през следващата година, което до края на годината ще увеличи фискалния дефицит над разрешените 3%. Няма да покрием критериите и нямаме достатъчно политическа воля, за да приемем еврото през 2024 г.“, заяви тя.
Проф. Даниела Бобева каза, че по принцип всички сме за приемането на еврото, но когато в последното НС се обсъждаше предложение на една от политическите партии Българската народна банка (БНБ) и Министерството на финансите (МФ) да направят един задълбочен анализ на ползите и рисковете от присъединяването ни към еврозоната, въпреки, че му беше дадена достатъчно гласност чрез дебат, накрая не се стигна до решение. „Поради това наглед дребно нещо, след като няма обществено съгласие, предполагам, че много трудно и в следващия парламент ще има такова, още повече, че се очаква в следващото НС да влязат патриотични организации, които категорично предварително вече са се обявили срещу приемането на еврото“, смята тя.
Проф. Бобева подчерта, че датата за влизането ни в еврозоната има значение. По думите ѝ през 2024 г. ще бъдем в тежка следвоенна ситуация с диверсифициране на енергетиката и други много рискови фактори, за които никой не е подозирал досега, така че в тази несигурна среда – политическа, финансова, икономическа, могат да избуят много негативни ефекти от приемането на еврото. „Затова на мен ми се струва, че еврото трябва да се приема в спокойна среда – икономическа и политическа“, сподели тя.
„Промените в еврозоната плашат от гледна точка загубата на национален суверенитет, освен това, когато гледаме анализите на другите държави, които са с дерогация като нас, към момента имат изключение от влизането в еврозоната, но трябва рано или късно да го приемем. Това, което ми прави впечатление е, че те първите години, когато анализираха ползите и рисковете от приемането на еврото, се фокусираха върху макроикономическите фактори“, заяви тя. Финансистът подчерта, че колкото повече гледаме макро, толкова повече можем да пропуснем съществени ефекти от приемането на еврото, защото трябва да гледаме ефектите върху домакинствата, какво точно ще се случи с тях, както и върху бизнеса. „Например износителите и вносителите ще спечелят от приемането на еврото определено“, заяви проф. Бобева. Тя е категорична, че трябва да гледаме по-диверсифицирано обществото, какви са ползите и рисковете за всяка една група от него.
„Самата еврозона налага повече държава в икономиката, а при нас в българския контекст повече държава означава по-малко икономика“, уточни финансистът.
Независимо от всичко обаче, проф. Бобева отбеляза, че присъединяването на страната ни е единственият изход от този паричен режим, в който се намира България. Има и друг – отказ от валутния борд, но за страната ни той не съществува, защото подобен сценарий винаги е негативен, пример за това е Аржентина. Според критиците паричната политика на Еврозоната директно ще се пренася върху нас, когато се страната ни се присъедини към нея, но финансистът уточни, че тя и сега се пренася при нас. „Другото притеснение е, че еврозоната не може да си регулира собствените дългове и че ще вървим към свръхзадлъжнялост. Ами ние започнахме да задлъжняваме извън еврозоната, така че този аргумент според мен също трябва много внимателно да се помисли“, обясни проф. Бобева.
По думите ѝ самата подготовка за приемане на еврото е от изключително значение и то главно, за да се ограничат спекулативните покачвания на цените. Тя обясни, че ние имаме потенциал за покачване на цените, защото покупателната ни способност е различна, защото имаме да догонваме цени. Но онова, което я притеснява е, че през последните години терминът „спекула“ доминира навсякъде. „Ако ние нямаме пазарни и публични инструменти за борба срещу спекулата, тогава е възможно да имаме спекулативен шок. Ако добре се подготвим и предварително ние добре организираме кампанията, това може да намали тези рискове, но все пак тази среда през последните години е среда, в която цъфти спекулата“, заяви тя и отбеляза, че имаме проблем с вътрешния пазар. Финансистът е категоричен, че трябва да внимаваме и първо „да си изчистим къщата“, за да не стане така, че вместо да спечелим от еврото, да загубим. „И все пак еврото е една възможност. В еврозоната има държави, които просперират и такива, които се провалят. Зависи от нас“, смята проф. Бобева.
Според нея, ако ние като потребители не изгоним от пазара спекулантите, ако ние не сме достатъчно активни, тогава няма как да се случат нещата. „Каквато и държава да имаш, тя не може да сложи във всеки магазин някой да контролира, но ние сме тези, които решаваме, потребителите. Ако купуваш от този спекулант, той ще продължава да спекулира“, категорична е тя.
Проф. Бобева подчерта, че хубавото на еврозоната са спасителните програми и планове, че няма да те оставят да затънеш съвсем. „Достъпът до евтин ресурс от Европейската централна банка ще даде шанс на банките да вземат по-евтин ресурс, и дай Бог, да го пласират при фирмите и домакинствата на по-ниски цени. Да, много зависи от самата организация на процеса, затова процесът трябва да започва много, много по-отрано“, каза още специалистът.
Проф. Бобева продължава да мисли, че еврото е единственият път за българската икономика.
„Много ми се ще да видя българския член на Управителния съвет на Европейската централна банка, да участваме във взимането на решенията в ЕЦБ, защото ние сега само поемаме шоковете и рисковете, свързани с еврозоната и то директно, по каналите на трансмисия проникват тези решения по каналите на нашата икономика, но ние не участваме във взимането на решенията“, заяви проф. Бобева.
На въпроса въвеждането на валутния съвет ли е най-успешната реформа, която се е случвала в страната ни, проф. Бобева отговори: „Едно от най-големите постижения на България, това е изборът на паричен, на монетарен режим, ние сме страната в света с най-дълго просъществувал такъв режим, което означава, че поне досега сме имали отговорни министри на финансите, които са съблюдавали фискалните правила.“ Тя подчерта, че през последните 15 години сме имали 4 – 5 години, през които сме били на излишък в хазната. Финансистът отбеляза, че поддържането на валутния борд се счита за негъвкав режим и не ти дава възможност да приспособяваш икономиката към всичките тези външни шокове. „Но валутният борд оцеля при няколко кризи – оцеля при голямата финансова криза, оцеля при COVID кризата и сега също новата криза, която тепърва се идентифицира каква е. Така, че преживявайки всичките тези икономически турбуленции показа, че за малки отворени икономики, каквато е България, този режим наистина е подходящ“, каза проф. Бобева.
По думите ѝ обаче през последните години започнахме да разхлабваме тази рестриктивна рамка и финансистът изрази притеснения относно фиска и финансово-икономическата стабилност.
Проф. Бобева заяви, че не е сигурна, че България е най-бедната страна в ЕС. „Не гледайте Брутен вътрешен продукт на човек от населението. Ние имаме между 20 и 30% сив сектор. Ако го добавиш към БВП ще излязат съвсем други резултати. Голяма част от доходите ни са в сивия сектор, така че дали сме най-бедната държава и дали сме най-бедните, погледнете резултатите от преброяването на населението, каква част от българските домакинства разполагат със собствено жилище – над 80% и 60% някъде имат и втори имот“, подчерта тя.
