От 1 септември в Германия има план за пестене на енергия. Част от мерките са нощно време сградите да не бъдат осветявани. Витрините в магазините и рекламите също ще бъдат изключвани вечерта с цел икономия.
„Насърчава се пестенето на енергия в публичния сектор, целта е да може резервите да се запълнят до максимум. Отделно, битово също хората се насърчават да намалят използването на енергия“, обясни Мартин Чилев от Германия в ефира на Bulgaria ON AIR.
Той уточни, че светлините вечер на обществените сгради са намалени и по телевизиите се споменават начини, по които да се намали температурата в битовото ежедневие на хората. Чилев допълни, че това се отразява в месечния баланс на разходите му, но още е рано да се каже дали има финансови ползи от пестенето.
„Със сигурност са приложими мерките, безспорно ще дадат резултат. Не можем да очакваме спестявания повече от 10-15% в крайното потребление. Тези мерки са с ограничен времеви ефект. Те могат да работят в рамките на един сезон, от там нататък ефектът се губи. Единственият видим резултат можем да получим, ако прилагаме системни мерки за енергийна ефективност при крайното потребление“, заяви Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност.
Той уточни, че в тези мерки се включва сградната обвивка, която трябва да е в идеална форма, за да се оптимизира потреблението в домовете. Ако не може да се повлияе на разходите за отопление, не може да се очаква огромен ефект върху месечната сметка за енергия.
„ЕК излезе с решение за това как трябва да изглежда пестенето и един от императивите беше, че до месец март енергийното потребление в Европа трябва да падне с 10%. Това, с което започваме, трябва да бъде определен прозорец от една десета от времето на денонощието, в което потреблението трябва да падне с 5% в пиковите часове. Тези мерки: докладване, обаждане, засичане, топломери - не са толкова работещи. Най-работещият вариант е както в Румъния въведоха 2 тарифи на електромери. Няма по-лоялно нещо от човек, който бива стимулиран с пари, така че високите сметки за голямото потребление са работещ вариант“, твърди доц. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания на БАН.
„Когато прилагаме политики, трябва да имаме система от стимули и ползи, които крайните потребители да усетят. Не смятам, че с глоби и обаждания е начинът, по който да убедим хората. Това, което трябва да направим, е да обясним на хората кое е добре за тях. Голяма част от енергията, която похабяваме, се базира на това, че ние си осигуряваме недостатъчно здравословни условия в домовете. За нас е по-добре зимата да живеем на по-ниски температури от 19-20 градуса, лятото на по-високи от 25-26, защото така избягваме температурните шокове“, каза още Цанев.
Доц. Сарийски е на мнение, че има варианти и даде пример с подпомагане на енергийно бедните, защото икономическите стимули са най-работещите, а глобите със сигурност ще имат ефект, но по-важно е прилагането на тези санкции.
„Трябва да обмислим други параметри и аргументи, с които да дадем вяра на гражданите, че енергията в техния бит е нещо, за което трябва да мислят и да го свързват с по-доброто си благополучие“, сподели Цанев.
Според доц. Сарийски високите цени дисциплинират хората и вариантът е ценови шок, а ЕК върви в обратна посока на това, от което бягаме вече 30 години.
„Цените ще са стимул за навлизането на иновациите и за много по-отговорно отношение към мерките за енергийна ефективност. Зеленият водород е вариант, но не в битово отопление и на по-малки обществени сгради, той има приложение в големи консуматори като транспортната индустрия и там ще се търсят иновации“, посочи Цанев.
